Медия без
политическа реклама

Педро Алмодовар триумфира със „Златен лъв“ във Венеция

Най-добри актьори на кинофестивала са Никол Кидман и Венсан Линдон

07 Септ. 2024
Педро Алмодовар със "Златен лъв" под благосклонния поглед на президента на журито Изабел Юпер.
ЕРА/БГНЕС
Педро Алмодовар със "Златен лъв" под благосклонния поглед на президента на журито Изабел Юпер.

След 11 дни на червени килими, звездни пресконференции, срещи и прожекции, журито на най-старият кинофорум в света – Международния филмов фестивал във Венеция, водено от Изабел Юпер, излъчи лауреатите на своето 81-во издание, съобщи италианското издание La Repubblica, чийто сайт се обновяваше в реално време според развитието на награждаването в тържествената вечер.

Голямата награда „Златен лъв“ за най-добър филм спечели испанският режисьор Педро Алмодовар с първата си англоезична продукция – „Съседната стая“. Звезди в неговия филм за свободата и достойнството в края на живота и евтаназията са Джулиан Мур и Тилда Суинтън. След като благодари на двете си актриси, постигнали чудеса на екрана, Алмодовар сподели: "Филмът разказва за една жена, която агонизира в един свят, който агонизира, и за жената, която иска да сподели с нея последните й дни. Разказва за безгранична солидарност и за решението да сложиш край на живота си, когато той стане единствено болка. Да напуснеш този свят чист е човешко право, а не политически факт. Човешкото същество трябва да бъде свободно и да живее, и да умре".

Другата значима награда – голямата награда на журито „Сребърен лъв“, заслужи италианският филм Vermiglio на младата режисьорка Маура Делперо, който е едва нейният втори филм. Действието в него се развива в едно голямо селско семейство в Северна Италия в последната година на Втората световна война, когато при тях попада избягал от фронта войник.

„Сребърен лъв“ за най-добра режисура бе присъден на филма „Бруталистът“ на режисьора Брейди Корбет. Филмът с изключителния Ейдриън Броуди в главната роля разказва историята на един въображаем унгарски архитект от еврейски произход – Ласло Тот, който след като оцелява в нацистки концентрационен лагер емигрира в САЩ. Заглавието идва от архитектурното течение брутализъм, зародило се след Втората световна война.

Купа „Волпи“ за най-добри актьори бе присъдена на Венсан Линдон и Никол Кидман, австралийската актриса обаче не присъстваше на церемонията, тъй като трябваше спешно да пътува за родината си поради внезапната кончина на майка си. Линдон бе оценен за изпълнението си в драмата Jouer avec le feu ("Игра с огъня"), режисирана от сестрите Делфин и Мюриел Кулен. В нея той е баща, чийто син е изпаднал под влияние на неонацистката идеология. Актьорът на няколко пъти благодари на председателката на журито: "Мерси, Изабел! Мерси, Изабел! Мерси, Изабел!", като отбеляза, че рядко на подобни форуми някой е толкова щедър към представител на своята страна. Благодари и на всички останали членове на журито. Кидман бе отличена за играта си в еротичния трилър "Бейбигърл", но вместо нея на сцената излезе да го получи режисьорката на филма Халина Рейн. От нейно име тя изчете послание: "Малко след като пристигнах във Венеция, научих, че майка ми Джанел Кидман е починала. В шок съм и трябва да бъда със семейството си. Тази награда е за нея", казва се в писмото на актрисата.

Специалната награда на журито бе присъдена на продукцията "Април", дело на грузинската режисьорка Деа Кулумбегашвили.

За най-добър сценарий бе отличен бразилският филм "Още съм тук" (Ainda estou aqui) на режисьора Валтер Салеш. Историята за безследно изчезнали е ситуирана през 1971 г. по време на военната диктатура в страната. Получавайки наградата, кинематографистът предупреди, че за 7-те години, докато е правил филма, родината му опасно се е приближила до това минало, ето защо сега е още по-спешно тази история да бъде разказана.

От името на журито неговият член – италианският режисьор Джузепе Торнаторе, връчи две премии от 50 000 долара всяка на режисьора и продуцента на определения за най-добър дебютен филм. Наградата отиде при Familiar touch на Сара Фридланд. Отличието е в памет на продуцента Луиджи де Лаурентис, който винаги е гледал на младите като на пратеници към бъдещето, отбеляза Торнаторе. Филмът проследява живота на 80-годишна жена в старчески дом, която трябва да изясни отношенията със самата себе си и с тези, които се грижат за нея, докато паметта, желанията и възприятията й за възрастта се променят. Режисьорката, макар и бидейки американска еврейка, разкритикува израелския "геноцид в Газа" и каза, че е "солидарна с палестинското население".

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата