Между 10 и 12 млрд. лв. всяка година изтичат от икономиката ни като дивиденти за български и чуждестранни собственици. Част от тези пари може да се вложат отново в икономиката, а това може да стане с нулев данък върху реинвестираната печалба.
Друга важна промяна, която ще доведе до увеличение на доходите на работещите и стимул те да останат в страната, е намаляване на най-високия данък - осигуровките.
Тези предложения дадоха икономистите от Института за пазарна икономика, които за поредна година представиха своето виждане как трябва да изглежда бюджетът на държавата. "Досега алтернативният бюджет винаги е стъпвал на предложения от правителството закон, но сега сме в извънредна ситуация - новата година започна без приет бюджет и за пръв път предлагаме рамка от фискални политики, която е правена “на чисто”, заяви Петър Ганев от ИПИ.
Според експертите на института икономиката у нас и в Европа е в растеж и има достатъчно пари за провеждане на "големи промени и реформи".
"При всички приказки, че не стигат пари за всички необходими разходи, имаме 20 млрд. лв. повече в хазната за последните 4 години", заяви Лъчезар Богданов. Въпросът е може ли да направим нещо различно и да променим траекторията на българската икономика, така че по-бързо да догоним останалите страни в Евросъюза.
Алтернативният бюджет на ИПИ за 2022 г. е направен без дефицит, с над 5% повече приходи от постъпленията през изминалата 2021 г. и над 2% по-малко разходи.
ПО-НИСКИ ДАНЪЦИ
Данъчната ни система трябва да облага по-ниско тези, които допринасят за просперитета, а това са инвеститорите и работещите - човешкия капитал, смятат икономистите от ИПИ.
Според тях мощен стимул за увеличаване на инвестициите би било въвеждане на пълна, 100% амортизация още в първата година на инвестицията. На практика това означава нулев данък за реинвестираната печалба. "Ускорената амортизация ще е стимул за инвестиране в нови машини, съоръжения и оборудване, което означава повишаване на конкурентоспособността на фирмите и произвеждане на по-голяма добавена стойност", коментира Георги Ангелов, гл. икономист на фондация "Отворено общество".
От ИПИ смятат, че трябва да се намали и "най-тежкият данък - осигуровките", защото от високото облагане на труда в момента страда единствено бизнесът на светло. ИПИ предлага осигурителната тежест да бъде намалена с 12 процентни пункта. По техните сметки това ще повиши с 25% нетните доходи още тази година и ще освободи 5.3 млрд. лв. разполагаем доход. Според експертите на института това няма да се отрази пагубно на бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото намалените осигуровки ще насърчат фирмите да декларират реалните доходи на работещите, ще доведат до по-голяма заетост и ще освободят повече свободни средства за потребление и инвестиции.
СЪКРАЩАВАНЕ НА РАЗХОДИ
"Икономиката все по-малко се влияе от коронавируса, следователно по-малка е нуждата от мерки за подпомагане на засегнатите бизнеси", заяви Георги Ангелов. От ИПИ призоваха да се спрат спасителните ковид-мерки и компенсации, а освободеният ресурс може да се насочи за капиталови разходи и други инвестиции, както и за увеличаване на разполагаемия доход на хората.
България изостава между 7 и 15 години в икономическото си развитие в сравнение с останалите държави от Източна Европа, които станаха членове в Евросъюза. Ако изберем по-реформаторски модел на развитие, ще можем по-бързо да догоним първите - Естония, Словения, Литва, Чехия, Полша и Унгария, смятат от ИПИ.
"Добре е да си поставим цел до 2030 г. България да влезе в клуба на богатите. За да стане това трябва да трансформираме икономиката си, да сменим коловоза", смята Лъчезар Богданов. Това може да стане като заетостта се пренесе към технологичните сектори с висока добавена стойност. От ИПИ призоваха управляващите да се насочат към политики, които водят към по-голям икономически растеж, вместо да мислят мерки, свързани с пандемията. "Не трябва да решаваме проблеми, които вече са изчезнали. В ЕС шокът вече е преодолян, рецесия няма, никога търговията в еврозоната не е била на толкова високи нива. Преодоляна е и безработицата, породена от пандемията", заяви Богданов.
Единствено инфлацията е ново явление, но тя е 100% привнесена отвън заради високите енергийни цени, посочиха икономистите от ИПИ. "Страната ни не може повлияе директно. България обаче е износител на ток и държавната енергетика реализира огромни печалби. Въпросът е как тези печалби да се използват, така че всички да усетят тази печалба - те трябва да бъдат насочени към инвестиции и повишаване на реалния разполагаем доход", заяви Георги Ангелов.
Според Лъчезар Богданов дебатът за компенсиране на инфлацията е "дефанзивна битка". "Трябва да направим промени, при които следващи подобни ценови шокове няма да ни засегнат в такава степен", заяви той.
