Бюджетната 2022 г. приключва с привидно добри новини, зад които обаче наднича сянката на серия от провали. С цената на слабо изпълнение на капиталовите разходи и провал при еврофондовете хазната излиза на относително нисък дефицит от 2,9% от БВП при заложен 4,1%. В края на годината фискалният резерв възлиза на 11,9 млрд. лв., но тези средства са целеви. С целеви средства от резерва вече е покрит минус по централния бюджет в размер на 4,1 млрд. лв., който ще трябва да бъде възстановен.
Това става ясно от прессъобщение на финансовото министерство за приключването на бюджетната 2022 г. Подробни данни за последния месец на годината ще има в края на януари, но предварителните оценки вече са налични.
Финансовото министерство е подчертало изрично, че очакванията за много по-високи данъчно-осигурителни приходи в резултат на ревизирания размер на БВП при актуализацията на бюджета не са се сбъднали. БВП бе завишен с близо 11 млрд. лв., но превишението на приходите спрямо първоначално заложените е с 2,1%. Въпросът за размера на БВП е редовна ябълка на раздора в НС, като традиционното му подценяване през годините води до натиск за завишаване на приходите, а оттам и на разходите. След елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер - за компенсациите за високите цени на електроенергията - приходите възлизат на 60,9 млрд. лв. Разходите са в размер на 62,9 млрд. лв. след елиминиране на извънредните плащания за компенсациите, като най-голямо забавяне при разходите има по линия на еврофондоветте. С това салдо реализираният дефицит от 2,9% от БВП е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, изтъкват от МФ.
Усвояването на средствата от ЕС през 2022 г. е слабо и по новите оперативни програми за периода 2021 - 2027, и по плана за възстановяване. През декември по плана в хазната постъпиха 2,7 млрд. лв., а срещу този приход направените разходи са в размер на едва 100 млн. лв. Тази голяма разлика влияе положително върху сметките на хазната за 2022 г., като намалява дефицита. Разходите обаче така или иначе остават и ще бъдат прехвърлени към 2023-а година, тоест тогава ще генерират дефицит.
Слабо е и изпълнението на капиталовата програма за 2022 г., която се рекламираше като революционно голяма при приемането на бюджета през април. Още тогава имаше критики, че тя няма да бъде изпълнена. МФ не дава информация до какво ниво са достигнали капиталовите разходи към декември, такава се очаква в края на януари.
Структурата на дефицита се влошава заради огромните ангажименти за постоянни текущи разходи, предупреждава още МФ. България сформира значителен структурен дефицит за 2022 г. с високи разходи с постоянен характер, който намалява възможностите за нови политики и предрешава действията на следващи правителства, се изтъква в съобщението на финансовото министерство.
