Икономисти оспориха необходимостта в България, подобно на други съседни държави, да бъде въведен таван на цените или търговската надценка, както и да се бойкотират търговските вериги в знак на протест на високите цени на храните. Според тях инициативата е по-скоро политически подхранена, без икономически мотиви за това.
"От края на 2022 г. България е в низходящ тренд на инфлационното нарастване на цените на месечна и годишна база. В момента сме с едни от най-ниските нива от последните две години. Вече почти със сигурност покриваме инфлационния критерий за влизане в еврозоната“, коментира пред бТВ икономистът Юлиан Войнов.
Той обясни, че потребителите сравняват сегашните цени с тези отпреди две години и в този случай действително има съществен ръст от 20-25%. Но в този период доходите в страната са се повишили изпреварващо инфлацията.
Действително минималната работна заплата нарасна с 33% през последните три години, а средната работна заплата само последната 2024 г. е нараснала с 13%.
"Виждаме успокояване на цените на хранителните продукти в последните месеци. Но е нормално да има усещане за по-високи цени - това е отражение на сериозната инфлационна криза, през която преминахме през 2021-2022 г.“, посочи и икономистът Владимир Сиркаров.
НСИ отчете в края на декември годишна инфлация за 2024 г. от 2.2% и 2.4% средно за цялата 2024 г. Според хармонизирания индекс на потребителските цени, с който работи Евростат, средногодишната инфлация на страната ни през изминалата година е 2.6%. Тези стойности са значително по-ниски от инфлацията в съседни на нас страни, където потребителски организации обявиха бойкотиране на магазините. У нас инфлацията е доста по-ниска дори от страни като Унгария и Хърватска, където правителствата преди година въведоха таван на цените на храни от първа необходимост.
"В Хърватска, където инфлацията за 2024 г. е 4.6%, има 15% ръст на доходите от влизането на страната в еврозонота, т.е. няма основание хората да бойкотират магазините", посочи Сиркаров.
"Не смятам, че бойкотът на супермаркетите е правилно насочен", заяви пред Нова тв Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите. Той посочи, че всъщност супермаркетите, които държат около 35% от пазара на бързооборотни стоки, предлагат едни от най-ниските цени, заради голямото количество. Докато малките магазини и локални вериги с местни играчи продават по-скъпо.
Ако се приложи таван на търговската надценка, това може да доведе до фалити на малки магазинчета, защото надценката означава да кажеш на някой каква му е издръжката. Ако надценката на определена стока е по-малка от издръжката, която той има, това означава той да работи на загуба и да фалира", каза Дацов.
Икономистите са убедени, че намеса на държавата с поставянето на пределни търговски надценки, така както предлага БСП и ДПС-НН ще има обратен ефект. Първо, ще създаде до проблеми с доставките и до дефицити, а след вдигането на тавана - до още по-високи цени и до допълнителна инфлационна криза.
От Асоциацията "Активни потребители" също се обявиха срещу подобни обречени на провал опити за държавен контрол върху цените. "Проучване на асоциацията, което скоро ще бъде публикувано, показва, че за 20 основни хранителни стоки през последните 10 години има съществено нарастване на покупателната способност - т.е. с една минимална заплата или минимална пенсия може да се купят два пъти и половина повече яйца, три пъти повече хляб и пр. Единствено при сиренето цената му е скочила много повече от ръста на покупателната способност и тук държавата би могла да се намеси, за да се види къде по веригата до формирането на крайната цена има проблем - дали е при изкупуването на млякото, дали печалбата не остава в прекупвачите и това кара животновъдите да се отказват да гледат животни", каза Богомил Николов, изп. директор на "Активни потребители".
Дори и синдикатите се обявиха срещу таван на надценките на храните и подложиха на съмнение ефекта от бойкота на магазините. "Не считам, че акцията ще има някакъв ефект. За деня веригите ще претърпят по-малко приходи и някакви финансови загуби, но в крайна сметка хранителните продукти ще бъдат купени на 14 февруари", коментира пред Нова тв Славчо Петров от КНСБ. Според него проблемът с надутите цени идва от шепа прекупвачи, които стоят между производителя и крайния търговец. "В такъв случай няма логика за таван на търговската надценка в магазина. По-скоро трябва да се изсветли от началото до края цялата верига на ценообразуване на храните. КЗК трябва да се намеси и да провери дали има картел във формирането на цените на храните, това е правилният и пазарният начин", коментира и Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Бойкот
Четири организации обявиха, че организират бойкот на 13 февруари на търговските вериги заради "драстично увеличаване цените на стоки от първа необходимост" в последните седмици. Това са Федерацията на потребителите в България, сдружение "За достъпна и качествена храна“, "Обединени пенсионерски съюзи“ и "Системата ни убива“. Акцията е подкререпена и от лидера на политическото движение "Изправи се.БГ" Мая Манолова.
Това няма да е еднократна акция, обявиха организаторите.
