Бившият финансов министър Асен Василев представи като голям успех мудното представяне на България по еврофондовете за новия програмен период. Той твърди, че разплатеното по еврофондовете за 2021-2027 г. е два пъти по-високо спрямо съизмерим период от изпълнението на старите оперативни програми за 2014-2020 г. В същото време числата на МФ, както и данните на Брюксел, показват обратното - нивото е два пъти по-ниско.
Статистиката на Василев не е невярна, но добрата картина е резултат от целенасочено подбран благоприятен момент за начало на сравнение на данните. Василев е решил да избере за начална дата на сравнението момента на подписване на споразумението за партньорство за новия програмен период - 6 юли, 2022 г. От тази дата до момента изплатеното е два пъти повече спрямо сумата за същия брой месеци от подписването на споразумението за стария програмен период, твърди Василев. Той изтъкна този аргумент на два пъти - при дебата по провалилия се проектокабинет на Росен Желязков и при изслушването на служебния финансов министър Людмила Петкова за изпълнението на бюджета.
Изборът на този референтен период е благоприятен, защото старото споразумение за партньорство бе подписано в самото начало на програмния период - юли 2014 г., а оперативните програми бяха одобрявани в последствие - през 2015 г., тоест се получи забавяне в изпълнението. При новото споразумение за партньорство заради ковид и войната в Украйна се получи обратното - споразумението закъсня и имаше програми, одобрени от Брюксел и с готовност да бъдат изпълнявани непосредствено след одобряване на споразумението. Така в новия програмен период изпълнението започна веднага след сключване на споразумението за партньорство. Данните на МФ показват, че при такава рамка за сравнение Василев е прав. “При сравняване на постигнатото изпълнение за двата програмни периода, спрямо датата на подписването на двете споразумения за партньорство, тогава към 31.05.2024 г. (година и десет месеца след подписване на Споразумението за партньорство за ПП 2021-2027), изпълнението на плащанията по програмите, съфинансирани от фондовете на Кохезионната политика за този програмен период възлиза на 4,55% от бюджета, а към 30.06.2016 г. (година и десет месеца след подписване на Споразумението за партньорство за ПП 2014-2020) изпълнението е 1,94% от бюджета”, обясниха от финансовото министерство в отговор на въпроси на “Сега”.
Ако сравнението се прави от друга отправна точка - началото на програмния период, обаче, резултатът е точно обратният. Изпълнението при новите оперативни програми е два пъти по-слабо спрямо старите.
“На 30 юни 2024 г. приключва третата счетоводна година от програмен период (ПП) 2021-2027. Изпълнението на плащанията по програмите, съфинансирани от фондовете на Кохезионната политика за този програмен период, към 31.05.2024 г. възлиза на 4,55% от бюджета. За същия период от ПП 2014-2024 - към 31.05.2017 г. (месец преди приключване на трета счетоводна година за ПП 2014-2020), нивото на изпълнение на плащанията е 9,76% от бюджета”, пишат от МФ, прилагайки и сравнителни таблици. От тях става ясно, че към 31.05.2024 реално разплатените суми заедно с националното съфинансиране са 587,1 млн. евро (при общ бюджет по програмите 12,9 млрд. евро), а към 31.05.2017 - 861,7 млн. евро. (при бюджет от 8,8 млрд. евро )
По-слабото изпълнение се потвърждава и от данните на публичната платформа на ЕС за кохезионните плащания. За 2022 и 2023 г. България е получила по новите оперативни програми общо 4% от заложените 10.7 млрд. евро за целия програмен период (в тези данни не е включено националното съфинансиране) - 238 млн. евро авансови плащания и 239 млн. евро междинни плащания. За 2015 и 2016 г. по старите оперативни програми са разплатени общо 8% от бюджета. Данните на платформата за 2017 г. показват 16% изпълнение, но са за цялата година и няма как да бъдат сравнени с тези за 2024 г.
По-основателен е аргументът на Василев, че забавяния има и в други европейски държави. Той представи данни, че страната ни е на 7-о място в ЕС по темпо на разплащане, като тази информация е публична и постоянно се обновява. В момента България е на 8-а позиция. В сравнителната таблица обаче са включени и държави, които не получават средства по линия на Кохезионния фонд, т.е. отново има особености при сравнението, коментират експерти.
