България буквално пълзи като охлюв в изпълнението на оперативните програми и усвояването на европейските средства. На фона на сериозни проблеми в изпълнението на националния бюджет, надеждите, че страната ни може да компенсира с еврофондовете се разминават с реалността. България приключва четвърта година от началото на програмния период 2021-2027, а реално изплатеното по оперативните програми възлиза на скромните 817 млн. евро, включително национално съфинансиране.
Това показва справка в постигнатото ниво на изпълнение на оперативните програми.
По данни на МФ към края на октомври разплатеното по всички оперативни програми съставлява едва 6,3% от общия бюджет. С националното съфинансиране той възлиза на 12.9 млрд. евро. Сравнението спрямо края на 2023 г. показва, че за изминалите 10 месеца скоростта на изпълнение е много е ниска. Разплатените средства по оперативните програми са нараснали с едва 383.5 млн. евро - ниско темпо на фона на напредването на програмния период. Изпълнението е слабо при всички програми, но с най-висок размер на разплатеното са програма “Конкурентоспособност” - 210 млн. евро при общ бюджет от 1,5 млрд. евро, “Човешки ресурси” -със 169 млн. евро при бюджет при 1.9 млрд. евро, 99 млн. евро при бюджет от 3.3 млрд. евро.
Работата по тези оперативни програми страда допълнително заради забатачването на националния план за възстановяване и устойчивост и липсата на административен капацитет по министерствата, коментират експерти. Работата по плана е с приоритет заради наближаващ краен срок на изпълнение - август, 2026 г. , но планът е блокиран заради неслучили се намерения за предоговаряне и спорове по реформи, особено в част енергетика. Служебното правителство обясняваше, че страната ни трябва да предаде до края на годината новата версия на плана с включена нова глава за енергийни проекти RepowerЕU до края на годината. После служебният министър Людмила Петкова каза, че е договорила малка отсрочка за внасянето. Вече за предоговаряне никой не говори, защото се разбра, че ЕК междувременно замразява второто плащане по плана заради неизпълнени реформи. България ще трябва да изпълняват и тях, и да предоговаря останалото. Няма никакво движение по тази тема, заявиха източници на “Сега”.
БЮДЖЕТ
Плачевното изпълнение по линия на парите от ЕС се вижда и от мотивите към публикувания вчера проектобюджет за 2025-а година. При очаквани постъпления от ЕС в рамките на 2024 г. от 7 млрд. лв. реално в хазната са постъпили 3,6 млрд. лв. - и заради ПВУ, и заради слабото изпълнение на оперативните програми. С прогнозата за 2024-а година се разминават и разходите по линия на ЕС - планирани за 8.5 млрд. лв. и очаквана реализация за 4.1 млрд. лв. Така надеждите за големи приходи от ЕС се изместват за 2025 -а година. Прогнозата на МФ е по линия на парите от ЕС в хазната да постъпят 7.4 млрд. лв. приходи, като срещу тях бъдат извършени 11 млрд. лв. разходи с включено съфинансиране от държавния бюджет. Много е вероятно тези сметки да се не случат, като това ще влияе и на дефицита по бюджета. От мотивите към проекта става ясно, че МФ обяснява заложеното високо ниво на дефицит за 2026-а година - в размер на 3.6% от БВП, именно на изпълнението на ПВУ.
