БНБ ще може да налага допълнителни изисквания за капитала на търговските банки, ако в хода на надзорния преглед прецени, че съществуват някакви рискове, свързани с тях. Те от своя страна ще трябва да изпълнят превишението над минималните капиталови изисквания с "капитал от най-добро качество" - базов собствен капитал, като така ще гарантират, че може да поемат неочаквани загуби при стресови ситуации.
Това предвиждат част от промените в два закона - за кредитните институции и за преструктурирането на кредитните институции и инвестиционните посредници, публикувани на сайта на финансовото министерство за обществено обсъждане.
Промените са извършват с цел синхронизиране с евродирективи във финансовата сфера, които трябва да бъдат приети у нас до края на тази година. От 1 октомври обаче България влиза в Банковия съюз на ЕС, в резултат на което Европейската централна банка ще поеме директно надзора върху трите най-големи банки у нас, като е възможно да посочи и други български трезори, които да надзирава. В такъв случай по-големите права на БНБ ще важат за останалите банки.
Една от новите мерки е въвеждане на своеобразно лицензиране на финансови холдинги и холдинги, в чийто състав влиза банка или инвестиционен посредник. Те ще трябва да получат одобрение от надзорния орган - БНБ или КФН, като по този начин ще може върху тях да бъде осъществяван директен надзор.
В същото време изцяло отпада процедурата за поставяне на банка под специален надзор при опасност от неплатежоспособност. Последният подобен случай бе КТБ, в която през 2014 г. влязоха квестори до обявяването на фалита на банката. Аргументът за отпадането на специалния надзор е, че подобна процедура противоречи на европейските директиви, тъй като те предвиждат при проблеми банките да минават през преструктуриране, а за несистемно важните банки директно да се пристъпва към отнемане на лиценза и ликвидация, пише в мотивите към законопроектите.
БНБ и КФН ще получат нови правомощия в борбата срещу прането на пари. При съмнение или при повишен риск от такива действия БНБ, съответно КФН, ще може да преразгледат пригодността на лицата, които управляват и представляват банката или инвестиционния посредник и при необходимост да разпоредят освобождаването им. Предвижда се също възможност БНБ и КФН да налагат допълнителни надзорни мерки на банката или инвестиционния посредник при съмнение или повишен риск за пране на пари, както и да осъществяват по-тясно сътрудничество с Държавна агенция „Национална сигурност“.
За целта в Закона за кредитните институции се предлага изрично да бъде записано, че когато при оценката на правилата за организацията, бизнес модела или дейностите на банка, БНБ получи разумни основания за съмнение, че във връзка с тази банка се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или че е налице повишен риск за това, БНБ уведомява незабавно ДАНС и Европейския банков орган. В случай на потенциален повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм БНБ и ДАНС си сътрудничат и уведомяват незабавно ЕБО за своята обща оценка.
Въведена е изрична възможност БНБ и КФН да изискат незабавна замяна на одитор на банка или инвестиционен посредник, който не спазва законовите изисквания за незабавно уведомяване за нарушения на закони и наредби, както и за обстоятелства, които могат да навредят на функционирането на банката, а също и за неверни данни в отчетите.
Друга промяна в Закона за кредитните институции предвижда да се прилага принципът за равно заплащане на мъжете и жените за труд.
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Предлаганите промени могат да доведат до повишаване на административната тежест и разходи за банките и за БНБ, съответно за инвестиционните посредници и КФН, се посочва в мотивите на двата законопроекта. Ще се повиши административната тежест и за някои финансовите холдинги поради въвеждането на изискване за издаване на одобрение. Според авторите на промените обаче увеличаването на административната тежест е оправдано поради очаквания положителния ефект върху финансовата стабилност на отделните институции и на системата като цяло. Това повишение на разходите за търговските банки несъмнено ще се отрази на цената на услугите им и ще доведе до поредно вдигане на банковите такси.
