Високо и среднотехнологичните сектори в българската икономика имат сравнително скромен принос за растежа на българската икономика. В индустрията производствата с напреднали технологии и фокус върху научно-развойната дейност формират едва 12% от общата добавена стойност. Още толкова се пада и на висотехнологичните услуги с интензивно използване на знания. Ето защо е необходимо държавата да стимулира тези предприятия, защото те осигуряват конкурентното предимство на българската икономика и спомагат за развитието, привличането и задържането на квалифицираната работна ръка в страната.
Това се казва в проучване на Българска стопанска камара, което разглежда кои са водещите икономически дейности у нас според генерираната от тях добавена стойност и нивото на производителност на труда.
Изследването е по данни от 2022 г., а това е годината с рекордни стойности на инфлация заради силното поскъпване на енергоносителите и други борсови суровини. Това е и причината на първо място в класацията на икономическите дейности с най-висока добавена стойност да се нареди производството, преноса и разпределението на електроенергия. През 2022 г. този подсектор на енергетиката е произвел 8.2 млрд. лв., което е 8.72% от общата добавена стойност в икономиката.
На второ място се нареждат дейностите в областта на информационните технологии с дял от 8.4% или 7.8 млрд. лв. генерирана добавена стойност.
Отново заради високите цени на суровините в топ 3 на икономическите дейности с най-висока добавена стойност попада и зърнопроизводството, макар и с двойно по-ниски показатели от първите две позиции в класацията.
През 2022 г. произведената обща брутна добавена стойност в икономиката е 93.33 млрд. лв. (без финансовия сектор), посочва БСК. От тях малко повече от половината - 57%, са формирани от сектора на услугите. Това добро представяне на услугите до голяма степен се дължи на информационните технологии. Търговията на едро и дребно например, в която е заета 28% от работната ръка в страната, е с по-нисък дял от ИТК сектора с 7.9% или 7.38 млрд. лв. произведена добавена стойност.
Индустрията осигурява 35% от добавената стойност в икономиката. За 2022 г. най-силно се откроява електроенергетиката, но след успокояването на енергийните цени може да се очаква в следващите години тя да остъпи челното място на строителството, добива на цветни метали или машиностроенето. През 2022 г. приносът на строителството на жилищни и нежилищни сгради в икономиката на страната е 1.61 млрд. лв., а добивът на цветни метали - 1.29 млрд. лв.
Селското стопанство има доста малък дял в генерираната добавена стойност в икономиката - едва 4.68% през 2022 г.
Анализът на БСК разглежда и как се представят високотехнологичните производства. С най-голяма степен на високи технологии е групата на електрониката и уредите и апаратите за измерване. Те обаче имат сравнително нисък дял в общата генерирана добавена стойност - едва 563 млн. лв. Със средно ниво технологии са производствата на части за автомобилната индустрия с 823 млн. лв. добавена стойност, производствата на химически вещества със 701 млн. лв. и машиностроенето (турбини, двигатели) - с 615 млн. лв.
Нискотехнологичните производства са с най-голям дял. Водещи сред тях са производството на изделия от пластмаса - 912 млн. лв., производството на въоръжение и боеприпаси - 843 млн. лв. и ремонта на машини и оборудване - за 662 млн. лв.
По отношение на производителността на труда индустрията изпреварва сектора на услугите. За 2022 г. произведената добавена стойност от един зает в индустрията е 40 хил. лв., докато в услугите - 32 хил. лв. Първенец по висока производителност е добивът на цветни метали с произведени 233.4 хил. лв. от един зает.
ааа
