БСП- Обединена левица внесе законопроект за въвеждане на таван на търговските надценки за основните хранителни продукта. Левицата настоява, че трябва да се спре "драстичното увеличаване на цените на основни хранителни продукти и стоки от първа необходимост", като се ограничат печалбите на търговците и се наложи пределна надценка от 10%. Законопроектът на БСП предвижда този таван да важи само за търговските обекти с годишни обороти над 10 млн. лв., т.е. големите търговски вериги, като малките магазинчета неясно защо са пощадени.
Списъкът със стоките, за които ще важи таванът на търговската надценка, ще се определя от Министерски съвет, но от БСП вече обявиха, че ще настояват в него да бъдат включени поне 70 вида продукти. За търговците, които продават с по-голяма от 10% надценка, се предлагат "драконовски санкции" - до 3% от годишния оборот на търговската верига.
Подобен законопроект днес внесе и ДПС - Ново начало. С него се урежда възможността Министерският съвет да може да налага временни мерки за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост. И според ДПС-НН в последните месеци в България се наблюдава "необосновано, рязко повишаване на цените по веригата на доставките и неоправдано завишаване на печалбата от производители и търговци".
Тази констатация, както и мотивите на БСП, се разминава съществено с данните на НСИ за инфлацията. Както е известно страната ни завърши 2024 г. с 2.1% годишна инфлация, а средногодишната бе 2.6% - далеч под двуцифрените нива през 2022 и 2023 г. Освен това специално за хранителните стоки данните на НСИ са за 2.9% средно повишение на ценовия индекс за последните 12 месеца.
Според законопроекта на ДПС мерките за пряк контрол на цените са: определяне на най-високото ценово ниво; понижаване на цените до определено ниво; предварително оповестяване на ценови нива.
Какви да бъдат тези нива ще решава МС по предложение на министъра на икономиката и индустрията. Той ще провежда консултации с производителите и с търговците на хранителни стоки, за да обсъжда и приема мерки за доброволно намаляване на цените. Контролът ще се осъществява от КЗП, КЗК и НАП.
Ограничаването на печалбата и прекият контрол на цените ще действат "до отпадане на причините за тяхното въвеждане", се казва в законопроекта.
Предвидените глоби са в размер от 500 до 5 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 10 000 до 50 000 лева за всеки отделен случай. Търговците са заплашени и от принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни.
Още една партия в парламента обяви, че подготвя свой вариант за ограничаване на ръста на цените на хранителните стоки - МЕЧ. "Такъв подобен закон има в Унгария. За малката потребителска кошница там има таван на цените. И ние подготвяме нещо такова", каза лидерът Радостин Василев.
КОНТРА
Пряка намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е недопустима, защото ще доведе до дефицит и спекула. Това коментира премиерът Росен Желязков днес по повод законопроекта на БСП. Според Желязков контролните механизми и регулация трябва да са свързани единствено с недопускане на нелоялни търговски практики и картелни споразумения.
"Надявам се тази година да се усети ролята на регулаторите в пазара на основните потребителски стоки. Много е важно да не се подават послания, които ще звучат като глупост от страна на правителството за намеса на пазара на дребно", каза Желязков.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също се изказа критично. "Всяка една от партиите в тази много сложна коалиция има своите права да предлага, каквото иска. ГЕРБ цени пазарната икономика, цени правото на частника да определя цената на своя продукт и ако има спекулация, има куп регулатори, които да се намесят и да решат", каза той.
ПОРЕДЕН ОПИТ
През по-голямата част на миналата година действаше 15% таван на търговската надценка на хляба, гласуван единодушно в последния работен ден на 49-то Народно събрание през април преди да бъде разпуснато за изборите. Разпоредбата бе приета напълно популистки като бонус към удължаването на нулевата ставка ДДС, въпреки че почти нямаше ръст на цените по това време.
Преди това няколко правителства и министри на икономиката като Корнелия Нинова, Никола Стоянов и Богдан Богданов също се заканваха да ограничат цените на храните със закон. Те обаче бързо се отказваха, явно посъветвани до какви негативи може да доведе това вмешателство на държавата на пазара на хранителни стоки.
Сега левицата посочва в мотивите си, че взима пример от редица европейски държави.
Във Франция, например през миналата година държавата регулирала цените на 5000 продукта. В съседна Гърция имали няколкогодишна практика с предлагане на фиксирани цени на потребителски кошници във веригите супермаркети. В Хърватия в резултат на бойкота на гражданите срещу поскъпването на хранителните стоки увеличили броя на продуктите с регулирани цени от 30 на 70. Подобни мерки предприемали правителствата на Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия - също в резултат на проведени през последните дни мащабни граждански кампании и бойкот на супермаркетите.
