Въпреки критиките срещу административното ограничение на цените на стоките в един свободен пазар, служебният кабинет все пак публикува за обществено обсъждане в платформата strategy.bg законопроекта си за таван на търговските надценки на хранителните стоки. Автор на законопроекта е Министерството на икономиката и индустрията
Повечето политически сили в парламента декларираха, че са против приемането на подобна регулация. Освен това инфлацията вече върви надолу, а самото служебно правителство заложи в проектобюджета си за тази година, че средногодишно тя ще падне до 8%.
Целта на закона за търговската надценка на хранителните продукти е постигане на трайно намаление на индекса на потребителските цени при запазване на покупателната способност на населението с ниски до средни доходи, се посочва в мотивите. В тях министърът на икономиката Никола Стоянов отбелязва, че в търговията на дребно с хранителни продукти "нормалните пазарни механизми не сработват или забавят своето действие в степен, в която не могат да се проявят пазарните конкурентни взаимодействия". Това поставя потребителите в ситуация да намалят нормалното потребление на основни хранителни продукти, особено потребителите с ниски до средни доходи.
Както вече е известно служебният кабинет предлага временно - за период от 6 месеца - да се определи таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти. Това обаче ще е задължение само за големите търговци - с годишен оборот над 30 млн. лв. На практика ще засегне 33 компании от сектора "търговия на дребно в неспециализирани магазини". Това големите международни търговски вериги за хранителни стоки и още няколко регионални марки. Всички те ще трябва да определят поне един артикул от стокова група, който да продават с надценка до 10%, а контролните органи ще следят за спазването на това изискване.
Според икономическия министър Никола Стоянов този вариант е "минимална намеса от страна на държавата в пазарните отношения".
Стоките на промоция обаче не се приемат като стоки, които отговарят на изискването за 10% таван на надценката. Ограничаването на надценката ще се прилага само за продуктите от ниския ценови диапазон, което оставя гъвкавост на ценовата политика, без да се очакват значителни негативни въздействия, се казва в мотивите.
Оценка на въздействието
Общият годишен оборот на въпросните 33 предприятия е 7,172 млрд. лв. Пресметнато е, че прилагането на таван на надценката за 6 месеца по този законопроект ще доведе до намаляване на приходите им от продажби със 108 млн. лв.
В същото време в оценката на въздействието е записано, че този вариант на "фокусирана намеса" при равни други условия се очаква да намали инфлацията с до 0,21 процентни пункта. Този ефект е пренебрежимо малък на фона на разходите по изработването, приемането и прилагането на подобен закон. Все пак от МИИ допускат, че са възможни и непреки въздействия, които за увеличат допълнително ефекта върху годишната инфлация, но не е посочено с колко още би могла да падне инфлацията.
Различни измерения за успеваемостта на сайта за цените на храните
Към момента само две търговски вериги подават данни за сайта на служебния кабинет за цените на храните, но въпреки това министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов е много доволен от резултатите, съобщи News.bg. Според него интересът е висок (около 10 000 влизания на ден), а и самият сайт бил много добър регулаторен инструмент.
"Идеята никога не била, че можем да решим проблемите за една седмица, но през сайта се виждат много тенденции, които са положителни", доволен е Стоянов. Той все пак изрази учудване, че толкова малко вериги са се включили, тъй като при предварителните разговори почти всички били заявили интерес да участват.
