България може и да не се окаже отличникът на Европа по най-нисък бюджетен дефицит. По повод повишената от агенция Fitch перспектива пред кредитния рейтинг на България, се оказва, че бюджетният дефицит за 2020 г. e доста над нивото от 3% от БВП, с което толкова много се хвалят премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Кирил Ананиев.
Рейтинговата агенция оценява дефицита на 4% от БВП, което означава, че бюджетът е на червено с над 4.8 млрд. лв., а не с 3.6 млрд. лв. Разминаването идва от там, че в ЕС и Евростат измерват и сравняват бюжетните дефицити на страните членки на базата на поетите през годината задължения за разходи (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разходи (на касова основа). Министерството на финансите обаче продължава да отчита дефицита на касова основа, с което през последните години представя пред обществеността значително занижени стойности.
Къде се губят над 1.2 млрд. лв. дефицит? Подробни данни се очаква да се появят през април, когато НСИ, а наред с това и Евростат, оповестят бюджетните дефицити за 2020 г. Тогава ще стане ясно дали други държави няма да са с по-добър бюджетен баланс.
Но отсега е ясно, че липсващите пари са заровени в завишените ангажименти за разходи за магистрали и военна техника. В края на м.г. например таванът на ангажиментите, които може да поеме МРРБ по нови пътни договори бе завишен от 480 млн. лв. на рекордните 2.2 млрд. лв. Точно това завишение предизвика остра критика, че на практика е залагане на нови чекмеджета с договори, които ще плаща следващото правителство.
В съботния воайяж на премиера в компанията на финансовия министър, по време на който двамата направиха разбор на оценката на Fitch, и дума не беше спомената за отправените предупреждения от рейтинговата агенция.
Според Fitch краткосрочните отрицателни рискове, свързани с коронавирусната пандемия и несигурния изборен резултат, до голяма степен се компенсират от перспективите за значително финансиране от ЕС и ангажираността за макроикономическа и фискална стабилност, подкрепена от влизането на България в чакалнята на еврозоната.
Посочва се, че България ще бъде един от основните бенефициенти на трансферите от ЕС през следващите години - 16,6 милиарда евро (27% от БВП за 2020 г.) за периода 2021-27 г. и 7,5 милиарда евро (12% от БВП) безвъзмездни средства по Механизма "Следващо поколение" (NGEU). Въпреки че има въпроси около способността на България да усвоява толкова голямо количество средства, Fitch вярва, че това може да вдигне растежа от прогнозираните 3% през 2021 г. на 4-5% през 2022-25 г.
Анализаторите посочват, че икономическата активност в нашата страна ще остане слаба през първата половина на 2021 г. заради продължаващите предизвикателства от здравната криза - включително бавния темп на ваксинация. Очаква се растежът да се ускори през втората половина на годината, тъй като ефектите от пандемията отслабват, а потреблението и инвестициите ще се движат от по-високи външно търсене и усвояване от еврофондове.
На фона на стабилността на бюджета и банките, нивото на доходите е по-ниско от средната стойност за страните с подобен рейтинг, отбелязва агенцията. Едно от най-важните й предупреждения е, че България трябва да използва средствата от ЕС, за да се справи с някои структурни ограничения, като например застаряващото население. Посочва се, че ЕК очаква среден спад на работната сила с 12% през всяко от следващите три десетилетия, което е едно от най-резките понижения в ЕС.
Рейтинговата агенция засяга и предстоящите избори: Законодателните избори, насрочени за 4 април, вероятно ще доведат до фрагментиран парламент, като социологическите проучвания показват сравнително слаба подкрепа за двете основни партии - дясноцентристката ГЕРБ и лявоцентристката БСП. Понастоящем има голяма несигурност относно формата на следващото правителство, но проблемите около върховенството на закона, институционалното качество и корупцията заеха централно място. Въпреки че формирането на правителството може да отнеме време и многопартийната коалиция може да се окаже крайно нестабилна, понастоящем Fitch не вижда големи рискове за икономическата политика или за ангажимента на България към ЕС. Въпреки това, следващото правителство вероятно ще се сблъска с натиск да приложи политически / институционални реформи, за да избегне социални протести, подобни на тези през лятото на 2020 г.
