България почти сигурно ще се размине тази бюджетна година с предвидения аванс по Националния план за възстановяване и устойчивост. Страната ни очаква от Брюксел 13% аванс от заложените в плана 12,9 млрд. лв. безвъзмездно финансиране или първоначална сума от около 1,7 млрд. лв. Средствата са заложени като приход в рамките на Бюджет `21, но тези постъпления вероятно няма да се реализират и това може да влоши салдото в държавната хазна.

Това се разбра от официални и неофициални коментари по повод изпратения миналата седмица в ЕК последен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. България се забави с плана по две основни причини – необходимостта да се заемат ясни позиции в частта реформи по темата "Върховенство на закона" и ангажимент за спиране на въглищното производство като част от зеления преход. Служебният кабинет дълго отлага произнасянето по тези въпроси с аргумента, че такава позиция следва да се поеме от редовно правителство, но в крайна сметка изпрати своята версия на плана в ЕК.

Заради забавянето шансът България да получи аванса от 13% до края на тази година е почти нулев, коментираха неофициално запознати с процедурата. Обичайните технически срокове за произнасяне са по-дълги. 

"На комисията са ѝ необходими около два месеца, за да се произнесе по националните планове, а след това Съветът на Европейския съюз има необходимост от още около месец, за да даде финалното одобрение и да може да бъде направено авансово плащане", коментира председателят на представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов, цитиран от БНР.

Страната ни изпрати редактирания вариант на плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври. Кюланов бе категоричен, че качеството на документа е по-важно от скоростта за превеждане на сумите.

Рискът парите от ЕК да не дойдат навреме бе ясен още при актуализацията на Бюджет `21. Според финансисти това ще влоши салдото по консолидираната фискална програма, но проблемът няма да е толкова сериозен, защото срещу тези непостъпили постъпления няма направени разходи. Минусът обаче ще изяде част от преизпълнението на останалите приходи и ще се отрази на дефицита.