България и Хърватия трябва да работят още, за да оправят своите икономики и да подобрят институциите си преди да се присъединят към еврозоната.
Това предупреди Фабио Панета, който е член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), в свое изказване от понеделник. "Предприетите от двете страни реформи не са достатъчни, за да се справят с всички дисбаланси и слабости, пред които са изправени. Необходим е повече прогрес в подобряване на управлението, правната рамка и цялостното качество на институциите", добави Фабио Панета.
Коментарът му идва, след като на 10 юли финансовите министри на държавите-членки от еврозоната плюс Дания и президентът на ЕЦБ решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II, т.е. да допуснат България в чакалнята на еврозоната. При вземането на това решение бе включена Европейската комисия. Едновременно с това България влиза и в Европейския банков съюз, което означава ЕЦБ да установи тясно сътрудничество с Българската народна банка и директно да контролира трите най-големи банки в страната, както и други финансови институции по нейна преценка.
Още преди месец в доклада на ЕЦБ бе посочено, че двете кандидатки за еврозоната - България и Хърватия, имат още много работа преди да приемат единната валута, особено по отношение на инфлацията и стабилността на публичните финанси. Конкретно в случая с България беше посочено, че трябва да положи усилия за справяне с корупцията и с прането на пари.
Междувременно в понеделник, на 13 юли ЕЦБ публикува задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, с които двете валути влизат в чакалнята за еврозоната. България влиза в ERM II с курс от 1,95583 лева за едно евро. Този централен курс на лева ще бъде поддържан в диапазон плюс или минус 15%. БНБ ще се намеси в случай, че левът поскъпне до 1,66246 за едно евро или ако падне до 2,24920 за едно евро.
Въпреки този валутен коридор БНБ ще поддържа курса на лева спрямо еврото при нулево отклонение, докато е в чакалнята на еврозоната. Този ангажимент бе поет с промяна в Закона за БНБ. В началото на тази година парламентът гласува текстове, с които задължи преговарящите за влизането ни в еврозоната - финансовият министър и управителят на БНБ, да не променят курса на лева спрямо еврото без санкция на Народното събрание. Парламентът реши България да се откаже от еврото, ако не договори влизане при сегашния курс 1,95583 лева за едно евро.
Правителството очаква престоят ни в чакалнята на еврозоната да отнеме около 2 години, а единната валута да бъде въведена в страната ни през 2023 г. Финансови експерти обаче смятат, че процесът ще отнеме по-дълго време.
