България е единствената държава в Европейския съюз, която прибързано е приела глобалния минимален данък от 15% за големите компании с обороти над 750 млн. евро годишно, без дебати и без гратисен период, както и без допустимите облекчения.
Това показва изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Всички 18 държави от ЕС, които вече са въвели 15%-ния данък, са предвидили облекчения за съществена стопанска дейност или изключението за по-дребни случаи „de minimis“, но не и нашата страна. Отделно балтийските държави, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отложили имплементирането на правилата за глобалния данък с 6 години.
България е поставена в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване, пише в анализа. Затова икономистите от ЕКИП препоръчват въвеждането на пълния пакет облекчения от глобалния 15%-ен данък да бъде приоритетна задача за законодателната и изпълнителната власт през 2024 г. Това ще даде нови стимули за реализирането на значими инвестиции в България, каквито липсват през последните години.
НА КОЛЯНО
Икономистите от ЕКИП припомнят, че страната ни въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на големите мултинационални и национални групи предприятия в последните дни на 2023 г. Това е лишило данъчните промени от публично обсъждане, а много от текстовете са писани „на коляно“ в последния момент.
Засегнати от по-високия корпоративен данък - 15% вместо 10%, който на практика ще се начислява от 2025 г., са близо 700 компании - както дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас, така и изцяло български компании.
България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на глобален минимален данък печалба. Идеята на тези правила е да се спре надпреварата между държавите в намаляването на данъчните ставки с цел привличане на инвеститори, а мултинационалните корпорации да избягват плащане на данъци, възползвайки се от дъмпингови ставки в отделни държави.
В България битува погрешното схващане, че ефективното облагане на бизнеса у нас е ниско - 10%, и затова България няма нужда да прилагат предвидените от ОИСР и ЕС облекчения при въвеждане на глобалния минимален данък, посочват икономистите от ЕКИП. Проучването им показва, че в глобален мащаб 54% от печалбите на големите мултинационални групи са с ефективна данъчна ставка по-ниска от 10%, независимо, че номиналната данъчна ставка може да е доста по-висока. Това е така, защото в редица държави в Европа, а също в САЩ и Канада, има възможности за съществено намаление на данъчната основа и прехвърляне на печалби към други юрисдикции, както и различни данъчни облекчения с цел привличане на инвестиции.
Какво да се направи?
Европейската директива за глобалния минимален данък позволява на страните членки, в които има не повече от 12 крайни компании майки на големи мултинационални или местни групи, да отложат имплементирането на правилата за глобалния минимален данък за период от 6 години, посочват от ЕКИП. България попада в тази група държави с 5 такива компании майки, но въпреки това е избрала да не се възползва от изключението за преходния период.
Освен преходен период, евродирективата допуска при изчисляването на допълнителния данък (в случая 5% за България) да се прилагат облекчения за компании, които упражняват съществена стопанска дейност - т.е. инвестират в реален бизнес, създават работни места, придобиват материални активи. Така се разграничават реалните бизнеси от изкуствените данъчни схеми, срещу които са създадени правилата на ОИСР. Българският парламент гласува единствено данъчната основа да може да бъде намалявана с 8% от балансовата стойност на придобитите дълготрайни материални активи, но не и да се приспада определен процент от разходите за персонал. Това е несправедливо спрямо компании със съществен размер на разходите за заплати - най-вече от сектора на услугите, особено аутсорсинг и IT, се казва в доклада на ЕКИП.
Евродирективата позволява също така да не се събира допълнителен данък от големите групи в държави, в които приходите за едно предприятие е по-малко от 10 млн. евро и средната печалба е по-ниска от 1 млн. евро - т. нар. изключение “de minimis. България обаче не прилага изключението “de minimis”. Така по-малките предприятия, разположени в България, които са част от големи групи, не само ще имат по-голяма ефективна данъчна тежест, но и ще понесат ненужно по-големи административни разходи по спазването на данъчните правила.
Затова от ЕКИП настояват България да въведе пълния пакет облекчения за фирмите, които попадат под новия 15%-ен налог и покриват определението за "съществена стопанска дейност". Това може да стане до края на годината с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така България ще стане равнопоставена и дори с данъчни предимства при привличането на мултинационални инвестиции - нещо, което е особено важно на фона на изтичането на международни инвестиции от Европа към САЩ и Китай, и стагфлацията в ЕС и eврозоната.
