Хюстън, имаме проблем. Съдейки по всички новини и изказвания от страна на правителството по темата, изглежда, че Бюджет 2021 ще е най-разточителният от много време насам. Целият процес по изготвяне на бюджета и дискусиите, които го обграждат, са изключително озадачаващи за всеки човек с базова икономическа грамотност. Защо в момент на криза, затруднена бизнес активност, повишен риск от безработица, и свиващи се данъчни приходи се говори почти само и единствено за социални харчове?

Основните фискални мерки – купуване на гласове?

В таблицата долу можете да видите всички големи фискални мерки, които правителството е обявило, че ще включи в бюджет 2021 досега. Забележете, че всички са в социалната сфера от разходната страна на бюджета, без изключение. Няма нито една мярка по отношение на приходната част, по отношение на данъците. Отгоре на това всички разходни мерки са експанзивни, тоест насочени към увеличаване, а не намаляване на разходите. Вдигане на заплати, вдигане на пенсии, разширяване на обхвата на социални помощи и т.н.

Основни фискални мерки в Бюджет 2021, обявени досега:

*Това увеличение беше въведено преди няколко месеца, но очевидно важи и за 2021 г.
Източници: Вижте тук и тук

Не се говори за никакви реформи на данъчната система, на регулаторната рамка, никакви реформи, които биха стимулирали частните инвестиции. Освен ако не броим временното сваляне на ДДС за храни и напитки в заведенията, но това беше мярка въведена още през тази година. За догодина все още не се предвижда никакво сваляне на данъци, а до финализирането на бюджета остават броени седмици.

Реформи? Там, където отиваме, не ни трябват

Всъщност, единствените реформи, които се предвиждат от правителството, са такива, които биха му позволили да харчи повече. По отношение на фискалните правила вече са предложени две ключови промени. Първата касае Закона за публичните финанси, в частта, която регулира какъв е максимално допустимият размер на бюджетния дефицит. Досега той беше 2% от БВП, но правителството предлага да се увеличи на 3%. Освен това се предлага и разходването на средства от Европейския съюз да се извади от разходната част на консолидираната фискална програма. Целта е така да се заобиколи правилото, което постановява, че държавата не може да харчи повече от 40% от БВП.

Разбира се, разпускането на фискалните правила ни се представя като необходимост в период на необичайни и кризисни обстоятелства. Казва ни се, че дефицитът трябва да е по-висок, за да може държавата да харчи повече, за да пребори пандемията и икономическата криза причинена от нея. Но така ли е наистина? Помислете внимателно за основните разходни мерки обявени от правителството досега. Според вас коя от тях е директно насочена към борба с конкретните икономически ефекти от пандемията? Увеличаването на пенсиите и месечните добавки към тях? Не, пенсионерите не са пострадали от кризата, те няма как да загубят работата си или да им спадне дохода. Те разчитат почти изцяло на фиксиран доход от държавата, а той е останал непроменен.

Логика всяка тука оставете

Ами социалните помощи? За разширяването на мащаба на детските надбавки се изговори много през последните седмици, конкретно във връзка със „справедливостта“ на този тип социална помощ. Но логиката и от принципна и от финансова гледна точка е елементарна. Първо, социалните помощи са за бедните, хората с ниски доходи, а не със средни и високи такива. Второ, от финансова гледна точка колко съществена помощ ще окажат 40 лв. за семейство с общ доход 4000 лв. или дори 2000? Пропорционалното увеличение на дохода на такъв тип семейства е съответно 2% и 1% за едно дете. Тези пари буквално няма да бъдат усетени от тези семейства. Какъв е смисълът тогава и на тях да се дават тези пари? Особено с оглед на това, че сме в криза, парите в бюджета са кът, а и има далеч по-нуждаещи се домакинства – тези в състояние на бедност или риск от бедност.

Останаха заплатите на служителите в публичния сектор. Тук, поне в някои отношения, правителството се е опитало да вкара някакво минимално ниво на логика. Преди няколко месеца се увеличиха заплатите на служители в 34 отделни администрации, за които управляващите твърдят, че работят на „първа линия“ в борбата с коронавируса. Разбира се, доколко наистина е така, може да се спори. Малкото логика свършва дотук обаче, защото през 2021 се увеличават и с 20% заплатите в общинските администрации, а с 10% се покачват всички заплати в бюджетната сфера, както се случваше редовно през всяка от последните няколко години.

Подобна мярка е неразумна дори в периоди на икономически бум, камо ли рецесия. Масовото увеличаване на заплати на калпак без реформи и без дори никаква приоритизация е изключително порочна мярка, особено в държава с раздута публична администрация, каквато е България. Кризата и спадът на приходите в хазната можеха да изиграе ролята на стимул най-сетне да се проведе някаква реформа в това отношение, да се приоритизират дигитализацията на изключително изостаналия модел на публично управление и съкращаването на броя държавни служители. Уви, случва се точно обратното.

Криза? Бюджет 2021 признава само избори

Отгоре на всичко това от синдикатите настояват за още по-голямо увеличение на заплатите в публичния сектор, а служителите на МВР искат допълнително повишение конкретно на своите заплати, иначе ще протестират. Ако това се случи, правителството е много вероятно да се огъне, предвид протестната и предизборна обстановка в страната. Като цяло всъщност именно в тази посока са насочени мерките на правителството – към успокояване на съществуващо (или потенциално) обществено недоволство и, нека си го кажем, купуване на гласове за изборите догодина. Именно раздудостта на размера на държавния сектор в България го прави толкова потентна банка за гласове. Ако успееш да осигуриш и симпатиите на пенсионерите си направо фаворит за изборите. Неслучайно почти всички фискални мерки са в тази посока.

Докато правителството се опитва да си купи гласове, раздавайки пари на пенсионери и държавни служители, частният сектор, тази част от икономиката, която всъщност произвежда нещо, а не само преразпределя, продължава да страда. Кризата удари именно работещите в частния сектор. Да сте чули някой държавен служител да е бил съкратен заради пандемията? Или да му е паднала заплата? Разбира се, че не. Работните места и заплатите в публичния сектор винаги са много по-устойчиви по време на криза, защото дали те ще намалеят или не, в крайна се влияе най-вече от политически, а не от икономически фактори.

Частен сектор? Кучета го яли

В частният сектор обаче, когато парите започнат да свършват или просто да намаляват, съкращаването на заплати и работни места е почти неизбежно. Да не говорим за преустановяването на планирани инвестиции, което е най-същественият проблем в дългосрочен план. Както повтаряме още от март, когато започна пандемията, антикризисните икономически мерки трябва да са в тази посока. Стимулирането на инвестициите трябва да е приоритет, защото от тях зависи и състоянието на пазара на труда – колко работни места има и колко добре платени са.

Уви, бюджет `2021 се очертава като пълно разочарование. Не само че правителството не провежда адекватни политики за възстановяване, но и раздува разходната част до рекордни размери. И то за социални плащания и заплати, дори не за инвестиции, които в комбинация с реформи и оптимизации може би биха могли да подобрят продуктивността на публичния сектор. Премиерът Борисов беше прав като каза, че ни очаква тежка зима. Очаква ни и тежка 2021. Най-вече заради собствените му политики.

Статията е публикувана на сайта на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика)