Медия без
политическа реклама

ГЕРБ и ДПС натискат "ЛУКойл" за още пари в бюджета

От компанията се очаква да преведе 1.5 млрд. лв. вноски в бюджета

23 Окт. 2023ОбновенаТАНЯ ПЕТРОВА
Илияна Димитрова
След извънредни коментари през уикенда, партиите в некоалицията се отказаха да отменят дерогацията за внос на руски петрол.

Дерогацията за „ЛУКойл“ за внос на руски петрол няма да бъде прекратена предсрочно и остава в сила до октомври 2024 г. Компанията обаче трябва да внесе в бюджета голяма сума – 1.5 млрд. лв., под формата на извънредни данъци и вноски.

Такъв ангажимент е поело правителството на извънредната среща в Народното събрание между представители на партиите в некоалицията по повод обявеното намерение от ГЕРБ и ДПС да подкрепят незабавно прекратяване на дерогацията. В събота и неделя от двете партии дадоха да се разбере, че облекчението, ползвано от компанията, няма да продъжи да съществува без насрещна полза за гражданите.

Ангажиментите за допълнителни приходи в хазната са били поети днес, след като на срещата дистанционно са се включили премиерът Николай Денков, финансовият министър Асен Василев, както и съпредседателите на ПП-ДБ Кирил Петков и Атанас Атанасов, разказа депутатът от ДПС Делян Пеевски. Тепърва ще стане ясно доколко поетият ангажимент в този размер може да бъде изпълнен. 1 млрд. лв. от обещаната сума са очаквани приходи от несработилата месечна вноска, която „ЛУКойл“ трябва да внася с цел компенсиране на потребителите. Тя бе въведена в началото на годината, като е предвидено да се определя на базата на разликата между цената на суров нефт сорт "Брент" и внасяния от рафинерията нефт с руски произход. По изчисления на Делян Добрев от ГЕРБ от лятото разликата в цената възлиза на 73 стотинки на литър, а общите постъпления спрямо вноса могат да стигнат годишно до 1 млрд. лв. Тази вноска остана само на хартия, защото бе предвидено за нея да бъде уведомена чрез нотификация Европейската комисия.

„Ние приехме да има такава нотификация, а после се оказа, че тя не е необходима и изобщо не е пратено такова запитване. Сега ще поправим текстовете при предстоящото отхвърляне на ветото върху закона за енергетиката“, коментира депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Очаква се гласуването на ветото да е в петък. След влизането в сила на вноската ще бъде създаден механизъм за компенсиране на потребителите, какъвто имаше, но се финансираше с пари от бюджета. И около този механизъм обаче има проблеми със спазването на европейските правила. "Законът за левчето" нееднократно се критикува от представители на ПП като неизпълним. На това мнение бе и премиерът Николай Денков. Той вече счита, че влизането на тези вноски в бюджета е реалистично. 

Освен приходи от вноска на база разликата в цените на горивата, държавата очаква от "ЛУКойл" да внесе 500 млн. лв. данък от облагането на свръхпечалбите на енергийните фирми. Миналата година се прогнозираше извънреден приход от този данък в размер на 700 млн. лв., като от тях е постъпила много малка част. Оказа се, че фирмата е направила корекция във финасовия си отчет, който обесмисля извънредния налог. "Тази корекция в размер на 540 млн. лв. няма да бъде призната", обяви депутатът от ДПС Йордан Цонев. 

Не стана ясно на какво стъпват тези нови прогнози за постъпления. Финансовият министър Асен Василев тези дни коментира, че "ЛУКойл" е внесла около 80 млн. лв. от облагането на свръхпечалбите и се очакват още 270 млн. лв. Ставката за облагане междувременно бе увеличена от досегашните 33% на 50%, считано от началото на последното тримесечие на 2023 г. "Премиерът Денков даде уверение за внасянето на данъците от страна на Лукойл. Ние заявяваме, че ако това не се случи, ще поискаме отнемане на дерогацията. Ще поискаме и изменение в закона, така че всички граждани да имат достъп до складовете и да освободим България от монопола върху базите за съхранение на „Лукойл“, коментира Делян Пеевски. 

„В момента, в който видим, че тези ангажименти не се изпълняват, ще предложим обратно за пети път отмяна на дерогацията“, коментира Делян Добрев. Според Пеевски свиканата днес извънредна среща е постигнала целта си – да се гарантира, че от дерогацията печелят хората. Поведението на правителството по темата дотук не бе коментирано изобщо, макар през уикенда да бе обект на остри критики и дори намеци за корупция. 

ПОЛЕЗНО 

И премиерът Николай Денков, и съпредседателят на ПП Кирил Петков определиха срещата по тема "Лукойл"  със сходни думи - полезна. "Тук не става дума за сделка, става дума за сделка, става дума какво е най-полезно за България. Това, което бе предложено, да се отмени дерогацията в рамките на 7-дневен срок, е невъзможно. Това би означавало рафинерията да няма петрол след 10-15 дни, когато се изчерпат запасите", коментира Денков.

Той допълни, че на теория може да се обработва различен нефт, но той трябва да бъде доставен, а това е предмет на няколкомесечни преговори. "Това, което е реалистично, е да се събират свръхпечалбите от разликата в цените на двата вида нефт", каза Денков. Той обаче бе предпазлив дали тези постъпления ще могат да се върнат към потребителите като компенсация. "При всички случаи ще бъдат използвани в полза на гражданите", каза Денков.

Премиерът уточни, че очакваните 500 млн. лв. допълнителен приход в бюджета по линия на облагането на сръхпечалбите на енергийните фирми  е съобразена с увеличената ставка на тази вноска на 50%. Парите трябва да влязат в бюджета до края на годината. „Важно е парите да се съберат във фонда за енергийна сигурност. Нека да ги видим там, след това ще решим какво ще правим с тях и относно компенсациите за потребителите“, коментира и Кирил Петков. 

ЗАКОНЪТ ЗА ЛЕВЧЕТО 

Законът за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт бе приет от парламента в началото на 2023 г. Той предвижда внасянето на месечни вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система", определяни на базата на разликата между средномесечната цена на нефта сорт "Брент" и цената на внасяния нефт с руски произход.

Нищо от предвиденото в закона в момента не се изпълнява заради изрично предвиденото условие, че законът влиза в сила три дни след приключване на процедурата по нотификация на ЕК. Вноските следва да се разходват за компенсиране само на физически лица по подобие на съществувалата компенсация от 25 стотинки на литър. Тя обаче бе обявена за дискриминационна и в нарушение на европейските правила от ЕК, защото важеше само за български граждани. Начинът за изплащане на компенсациите следва да се определи от МС.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?