ГЕРБ и ДПС явно са отстъпили от настояването си още от 1 януари 2024 г. да се забрани износът на нефтопродукти, получени от руски петрол. В сряда икономическа комисия в парламента гласува на първо четене това да се случи от 15 март догодина, когато ще падне и дерогацията, дадена от ЕК на България да внася и преработва руски петрол.
Депутатите в комисията одобриха с 11 гласа "за" и 4 "против" законопроекта на ПП-ДБ. Той бе внесен на мястото на отхвърления законопроект на Делян Добрев от ГЕРБ, който предвиждаше дерогацията да се прекрати в тридневен срок.
Според предложението на ПП-ДБ вносът на суров руски петрол ще спре между 1 и 15 март 2024 г., а износът на нефтопродукти, получени от руски нефт - от 15 март. Според Владислав Панев, който представи проектопредложението, с цел формиране на парламентарно мнозинство между двете четения може да се променят тези дати.
Припомняме, че законопроектът на Делян Добрев за скоростно прекратяване на дерогацията не успя да получи достатъчна подкрепа в пленарна зала, защото ПП-ДБ гласуваха "въздържа ли се". Това предизвика търкания в "некоалицията" и заплахи за разваляне на "сглобката". Впоследствие трите политически сили - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, се договориха премахването на дерогацията да стане на две стъпки - от 1 януари 2024 г. да бъдат спрени квотите за износ на нефтопродукти, получени от руски петрол, а от 1 март 2024 г. изцяло да спре вноса на руски петрол.
Този вариант предизвика острата реакция на "ЛУКойл Нефтохим", откъдето предупредиха, че ако още от 1 януари се забрани износа на нефтопродукти от руски петрол, рафинерията ще трябва да прекрати работа. Причината е, че складовете й в много кратки срокове ще бъдат запълнени с продукция, която не може да се реализира на българския пазар заради екологични норми. Забраната би засегнала и други фирми в България, които изнасят горива, произведени от руски нефт.
По време на заседанието на икономическа комисия ГЕРБ и ДПС не направиха почти никакви коментари по законопроекта, внесен от ПП-ДБ. От ГЕРБ единствено заявиха, че ще го подкрепят, защото бил идентичен с този на Делян Добрев, с изключение на датата 15 март 2024 г.
Против гласуваха от БСП и ИТН. Петър Кънев от БСП коментира, че ако има съмнения в "ЛУКойл Нефтохим" за заобикаляне забраните за износ, е по-добре да се задейства законовата възможност рафинерията да мине под управлението на държавата чрез особения търговски управител и той да следи дали има нарушаване на петролното ембарго.
Румен Гечев от БСП настоя "да не се правим по-католици от папата", след като ЕК ни дава възможност българската икономика да работи с руски петрол до края на 2024 г. и посочи, че в момента "ЛУКойл" продава в три щата в САЩ. "Като внасяме руски петрол от корабчета от Турция, това едва ли ще е в интерес на страната ни", каза Гечев.
Подозрения
Според Румен Гечев зад бързането да се развали дерогацията се крият други интереси. Той настоя в законовите промени изрично да се запише, че няма да се внася не само руски петрол, но и руски нефтопродукти. Без да посочва имена Гечев каза: "Една друга рафинерия внася 250 хил. тона бензин и дизел годишно от Русия и тя калкулира загуби от 250 милиона. Тази фирма, която си мисли, че е налапала "Нефтохим", се е объркала, защото ние в НС ще искаме да гласуваме и забрана на вноса на руски нефтопродукти". Гечев се обърна към поддръжниците на бързото сваляне на дерогацията с думите: "Тази фирма, с която сте големи дружки, чака на завоя и ви върти на малкия си пръст".
Преди ден пред бТВ Румен Овчаров, бивш енергиен министър, който след това беше и в ръководството на "ЛУКойл Нефтохим", коментира: "Някой вече е спретнал покупката на „ЛУКойл“. Програма-минимум предвижда дебалансиране на производството и съответно влизане на други играчи, например „Инса Ойл“. Всичко е пари“.
Законопроектът на ПП-ДБ все още не е обсъждан във водещата комисия - енергийната, където се очакват дебатите по същество около прекратяването на дерогацията за руския петрол.
