Предложение за промяна в Закона за БНБ предизвика опасения за отклоняване от курса лев-евро, което може да доведе до обезценяване на спестяванията на хората при влизането на страната ни в еврозоната.

Вносител е председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ, които на 23 януари са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на друг закон - Валутния закон, който вече е приет на първо четене. Тази порочна практика, с която се избягва публичното обсъждане на важни законодателни промени, се превърна в запазена марка на ГЕРБ.

Предложението е в закона за БНБ да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото

трябва да стане е равен на курса, договорен

по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.

На практика това означава, че други държави ще може да искат промяна на курса, който е 1.95583 лева за едно евро, а това, макар и теоретично, може да доведе до натиск за обезценка на валутата ни.

Властта очаква България да бъде поканена в чакалнята на еврозоната в края на април тази година, а както се похвали финансовият министър Владислав Горанов - на неговия рожден ден 30 април.

Коя е причината за този нов текст в Закона за БНБ? Засега имаме единствено лаконичните и неясни мотиви на вносителите: С оглед текущият процес по присъединяването на България към Механизма на обменните курсове (т. нар. Валутен механизъм ІІ) е налице необходимост от въвеждането на промяна в българското законодателство, която да обезпечи прилагането на съответните европейски актове в тази връзка, а именно Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.

По информация на Mediapool законовата промяна е подкрепена от БНБ и съгласувана с ЕЦБ.

Управителят на БНБ Димитър Радев, както и министър Владислав Горанов, вече са имали възможност публично да заявят, че България ще влезе в ERM II и еврозоната със сегашния си курс на лева към еврото. "За нас това е религиозен въпрос", дори заяви гуверньорът Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса през януари 2019 г.

Експертите не са единодушни относно причината

за тази законова промяна и ефектът от нея.

"Новият текст в Закона за БНБ е част от стандартната процедура за влизане в предверието на еврозоната - валутния механизъм ERM ІІ. Всички страни, които в последните 10 години са се присъединили към еврозоната, минават по нея", коментира за "Сега" Георги Ангелов от "Отворено общество".

Подобно е мнението и на Любомир Дацов, бивш заместник-финансов министър, а сега член на Фискалния съвет. "Текстът е стандартен, а това че го приемат, означава, че има прогрес в преговорите за ERM ІІ", смята Дацов. Той коментира пред "Сега", че появата на законовата поправка предизвиква някакви страхове, но "едва ли ГЕРБ ще отвърже курса, защото това би им причинило проблеми, а в момента те си имат немалко други". Според Дацов няма причина да се тревожим за курса, защото "той е равновесен и дори да се направи плаващ, не би се получило нещо друго спрямо сегашния курс".

Според бившия вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер Ивайло Калфин е абсурден начинът, по който на практика България се отказва от валутния борд - с предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. Ето коментарът на Калфин пред Еuroactiv:

“По принцип, докато са в ERM II, страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната + Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влиза в ERM II. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави, както от националната банка, така и от ЕЦБ, като е небходима последваща информация. Това продължава минимум 2 години, докато страната влезе в еврозоната.

В конкретния случай:

1. става дума за промяна на валутния механизъм – от фиксиран курс към плаващ, поддържан в коридор с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е много сериозен въпрос и на практика означава прекратяване на валутния борд. 
2. Левът ще се привърже към еврото. Досега е привързан към германската марка и чрез нея – към еврото. Има рискове за България, ако еврото изчезне, каквито при сегашния механизъм няма.
3. С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс. На практика се появява валутен риск заради отказа от фиксиран курс и преминаването към поддържан в канал. Това ще се отрази на инвестиции, печалби, спестявания и т.н.
4. От икономическа гледна точка минусът на фиксирания курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се увеличават, а при износ валутните приходи се запазват. Това намалява конкурентността на икономиката. Т.е. износителите биха имали интерес от обезценяване на лева, за да се насърчи износа.

Темата е действително много сериозна, особено като се им предвид консенсусът в България за валутния борд. Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. (В случай покрай промените във Валутния закон се променя Законът за БНБ)”. 

След като скандалът набра скорост,

с позиция излязоха и управляващите.

Тя е обща за Министерството на финансите и Българската народна банка. В нея се казва:

"На 23 януари 2020 г. председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от ЗБНБ. Министерството на финансите и Българската народна банка подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ. Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм. Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото".