Пласираните във вторник български облигации за 5 млрд. лв. на външните дългови пазари предизвикаха оживени коментари сред икономисти и финансисти. Някои намират за нормално държавата да тегли заем, след като бюджетът й е разчетен на дефицит, а в света върлува пандемия и рецесия. Други смятат, че поемането на нов дълг е излишно при големия фискален резерв.
Всички обаче са категорични, че правителството трябва да даде ясен план за какво ще се похарчи новия дълг. За да не се окаже, че голяма част от него ще отиде за купуване на политическо доверие в предстоящите избори.
Според Виктор Йоцов, преподавател в катедра "Финанси" на УНСС, е притеснително, че с тези пари ще се правят социални разходи. „До преди няколко седмици говорехме за „мазнинките“ в бюджета и за един фискален резерв от порядъка на 10 милиарда лева, което е два пъти повече от санитарния минимум. Към края на август бюджетът все още е на излишък и в същото време взимаме още 5 милиарда заем?! Далеч съм от мисълта, че не трябва да се взима дълг, когато пазарът е благоприятен и когато имаме нужда от някакви инвестиции, от възстановяване на икономиката - тогава това е най-доброто, ако не и единственото решение.
Но сега очевидно не става въпрос за финансиране на бюджетен дефицит. Очевидно не става въпрос и за рефинансиране на стари задължения, защото те са дългосрочни и нямат никаква нужда от това. Очевидно става въпрос за някакви социални разходи. Не сме видели програми и планове на правителството за какво ще се харчат тези пари. Очаквам следваща стъпка да ни кажат за какво ще се харчат“, коментира Йоцов пред БНР.
Според него не е страшно, че дългът на България нараства с още 5 млрд. лв., тъй като спрямо БВП той е остава около 20%. "Страшно е, ако тръгнат с тези пари да се задоволяват само социални искания, да повишават заплати на всички, които в този момент решат да протестира. Това ме притеснява - да не се купува политическо доверие с тези пари", казва Йоцов.
Бившият министър на икономиката и вицепремиер Николай Василев определя финансовата операция по пласирането на българските облигации като отлично изпълнена. "България в тези трудни времена получи голям заем при доста изгодни лихвени условия", коментира той пред бТВ. Но посочва, че правителството не трябва да го харчи „за ненужни неща" и „с лека ръка“, "като се има предвид колко много пари вече са раздадени на хора, които нямат нищо общо с коронакризата".
Според него няма никаква обективна причина тези пари да бъдат харчени за нещо конкретно. "България има добър фискален резерв и бюджетен излишък до края на август от 1.5 млрд. лв. - сигурно е единствената държава с бюджетен излишък в Европа". Но в края на всяка бюджетна година и в края на всеки мандат всяко правителство има естествената склонност да харчи повече. И сега парите ще бъдат похарчени за каквото политиците решат да ги изхарчат в края на мандата. Кой каквото поиска от това правителство, обикновено досега го е получавал. Това е много лошо, защото животът показва колко лесно, за нула време, се харчат трудно спестени пари с милиарди“, заяви Василев.
Затова той призовава "тези 5 млрд. лв. да останат като голям резерв, ако догодина има по-голяма икономическа криза.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика напомня, че не трябва да се учудваме, че правителството поема нов дълг, защото това е резултат от бюджетната политика - когато имаш дефицит, тогава ще имаш и дълг. "Интересното е, че когато се гласува бюджет с дефицит, тогава няма такова голямо недоволство, колкото когато трябва да се тегли дълг, А за тази година бе гласуван дефицит от 3.5 млрд. лв."
Според Ганев, правителството е избрало подходящия момент да излезе на външните дългови пазари, а изгодните лихви се обясняват с това, че за пред външния свят България стои добре макроикономически. "Инвеститорите основно гледат размера на дефицита, а ние през последните години имаме излишъци. Приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната също е положителене сигнал", заяви Петър Ганев пред БНТ.
Той обаче отбелязва, че въпреки бюджетните излишъци в момента, до края на годината се очакват големи разходи. "Капиталовите разходи в края на юли са 10% - все едно нищо не сме правили. Притесняваме голямото харчене в края на годината. Не бих се учидил отново да видим разходи като 1 милиард лв. за саниране или 1 милиард за "Хемус". Трябва да има планиране, да се минава през бюджетната процедура, а не капиталовите разходи да са на ръчно управление и в края на годината се насочват спрямо едни или други политически приоритети", коментира Ганев. И призова бюджетът за догодина да се прави с мисълта, че сме в криза. "Не може да се вдигат заплати и да се строят магистрали, сякаш сме в най-добрите години. Затова, ако не искаме да се появяват новини за нови дългове или за вдигане на данъци, трябва да сме по-консервативни в бюджета за следващата година", казва Ганев.
Поздравления за финансовото министерство и избраните международни банки, които са пласирали българските облигации на изключително добро пазарно ниво, отправи икономистът Владимир Каролев.
Според него положителна роля е изиграл фактът, че страната ни дълго време не е излизала на дълговите капиталови пазари, а по отношение на 30-годишните облигации - никога. "Има липса на български емисии, а повечето държавни облигации са финиширали в пенсионни компании и банки, които искат да диферсифицират риска и да имат, макар и малко, български облигации", обясни Каролев пред БНТ.
Така от над 500 инвеститори, проявили първоначален интерес към българските облигации, са купили само 300.
"Когато инвеститорите купуват облигации, те гледат каква е перспективата на държавата след 10 години, съответно след 30 години. Както и дали държавите имат пари да плащат лихвата в следващите 10 и 30 години. България очевидно може да плаща по 37.5 млн. лв. годишно", посочи Каролев.
Той обаче също е притеснен от думите на финансовия министър, че част от парите от новия заем, ще отидат за финансиране на социално-икономическите мерки на правителството заради коронавируса.
"Съгласен съм с останалите причини за използване на дълга - рефинансиране на дълг през тази година, увеличение на фискалния резерв, който макар да е около 10 млрд. лв. в предишни години стигаше 13-14 млрд., както и заложеният бюджетен дефицит. Но финасирането на социално-икономическите мерки на правителството, за да бъде легитимно, трябва да е ясно разписано. Ще дам пример с Великобритания: ако искам да проверя техните мерки, ще видя към всяка една анализ ползи-разход. За България такова нещо няма, дори за мерките в бюджета няма анализ за ползите и разходите. А за данъкоплатците трябва да е ясно къде отиват парите от данъците им - дали разход А не отива в джоба на другаря Б”, казва Каролев.
