Служебният кабинет разпореди държавните дружества да отчислят в хазната 50% от печалбата за 2022 г. след облагане. Срокът за внасяне на дивидентите е 15 май. Очаква се да постъпят около 870 млн. лв.
Първоначално намеренията на правителството бяха да се прибере цялата печалба на търговски дружества с преобладаващо държавно участие. Това бе лансирано от финасовия министър Росица Велкова като една от мерките за събиране на повече приходи в бюджета с цел да се свие огромния дефицит до тавана за влизане в еврозоната от 3%. Дори служебният кабинет е поискал становища от ресорните министри. Масово обаче принципалите са опонирали срещу по-високия дивидент като неприемлив, който обрича предприятията в невъзможност да изпълняват не само инвестиционните си програми, но и текущата си дейност.
Така в крайна сметка временната власт се отказа да прибере 100% от печалбата на държавните дружества. За това обаче настояха някои от политическите сили в парламента. Например ПП-ДБ видяха в завишаване на дивидентите огромен буфер за сваляне на бюджетния дефицит.
„Да върнем обратно в бюджета 100% от печалбата на държавните предприятия изглежда примамливо, но крие сериозни рискове. Отговорното управление на държавата предполага обмислени, а не лесни решения“, коментира в началото на заседанието днес премиерът Гълъб Донев.
От превеждане на дивиденти в държавния бюджет обаче ще бъдат изключени лечебните заведения за болнична помощ, както ВиК дружествата, които имат да изпълняват програми от еврофондовете.
По повод критиките на политическите сили към проектобюджета на служебния кабинет Донев коментира: "Числата в бюджета, предложен от служебното правителство, отразяват реалността, с която трябва да се съобразяваме, независимо дали ни харесва или не. Проектът на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е разработен в съответствие с действащото законодателство, както в приходната, така и в разходната си част. Казано иначе – в този бюджет се оглеждат решенията на Народното събрание от последните две години. Когато политиците критикуват служебното правителство за бюджета, те всъщност критикуват собствените си законодателни решения, довели до 6,4% бюджетен дефицит. В мотивите към законопроекта са посочени възможни мерки за намаляване на дефицита до 3%, но те не са включени в разчетите за 2023 година. В случай, че сред посочените мерки има такива, които привлекат вниманието на народните представители, тяхното финансово въздействие върху бюджета ще бъде отразено в план-сметката на държавата“, каза още Донев.
Той подчерта, че Министерството на финансите е в готовност да предостави на политическите партии детайлна информация ред по ред, перо по перо.„Всяка идея на финансист или политик за общите ни пари е необходимо да срещне разбиране в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, а впоследствие да получи парламентарна подкрепа. Всичко друго е надприказване с нулева стойност“, каза служебният министър-председател.
