Намеренията на финансовия министър Асен Василев да прави сериозни структурни промени в повереното му ведомство предизвикват смут и напрежение сред подчинените му. От публикуван на сайта на МФ проект за изменение в устройствения правилник става ясно, че се подготвя закриване и сливане на дирекции, създаване на нови звена, размествания на служители заради променени функции и задачи, както и съкращения.
Като цяло щатовете във финансовото министерство ще бъдат намалени с 5% от общ числен състав от 570 бройки, но на практика съкращенията на сегашни служители ще бъдат по-големи, защото ще има и нови назначения.
На първо място Василев възражда създаването на
Институт за стратегически анализи и прогнози
пряко под негово ръководство. Той веднъж вече бе създаден към края на предишното му пребиваване като финансов министър, но така и не заработи. След падането на правителството на Кирил Петков този институт веднага бе закрит от служебния кабинет.
Още тогава Василев обяви, че прогнозите и анализите в МФ се правят непрофесионално - "най-често само с една екселска таблица", и трябва да има специално звено, което да се занимава с това, вместо различни дирекции да правят анализи сами за себе си.
Сега отново в мотивите се посочва: "Инструментариумът за количествен анализ на конкретни проблеми във фискалната политика на държавата е сравнително ограничен. Най-често използваният инструмент е Ексел – най-вече за обобщение на данни. Това затруднява извличането на пълноценна информация, която съществува в данните, изисква се по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори“.
Подобно звено в МФ имаше допреди повече от десет години - Агенцията за икономически анализи и прогнози, но тя бе закрита от Симеон Дянков.
Идеята е институтът да се занимава с изготвянето на стратегически микро- и макроикономически анализи не само за целите на бюджета, но и за развитието на отделни сектори, за икономиката като цяло, които да се ползват и от потребители извън Министерството на финансите.
Институтът ще разполага с 22 щатни бройки като в същото време се предвиждат съкращения в редица дирекции на министерството. Дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи и прогнози“ се закрива, както и отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление““ на дирекция „Бюджет“. Част от експертите в двете звена ще бъдат преместени в новия институт за анализи, но там те вече няма да са държавни служители, а наети на трудов договор.
Василев ще отговаря за еврофондовете
и за Плана за възстановяване и устойчивост, след като вече няма специален вицепремиер с такъв ресор. Поради тази причина дирекция „Централно координационно звено“ в Министерски съвет с 47 души персонал ще премине към МФ. Това ще доведе и до разместване и съкращения в други звена в МФ.
Създава се нова дирекция - „Контрол върху капиталовите инвестиции“. Тя ще отговаря за планирането, бюджетирането, анализа и оценката на капиталовите програми и проекти и така "ще способства за въвеждането на нов подход при капиталовото бюджетиране" и оценка на ефективността на държавните инвестиции.
Василев за пореден път прави опит да премести защитата по арбитражните дела на България в чужбина от финансовото в правосъдното министерство.
Впечатление прави, че тези важни промени в Устройствения правилник на МФ се предлагат през преходните и заключителните разпоредби на постановлението за създаване на новия Институт за анализи и прогнози. Подобен ход се тълкува като опит набързо, без да се набива на очи, да бъдат направени важни рокади.
Определено такава промяна е
закриването на дирекция "Съдебна защита"
в МФ, като защитата на държавата в международните арбитражни дела ще премине към Министерството на правосъдието.
И предишния път, когато беше министър на финансите, Василев по същия начин беше вкарал "през задната врата" тази административна промяна. Тя не се осъществи, защото правителството падна, а служебният кабинет върна старото положение.
Преди това на два пъти кабинетът "Петков" опита да премести международните арбитражни дела в правосъдното министерство с промени в ГПК, които обаче бяха отхвърлени в Народното събрание. Първият път, защото бяха вкарани в преходните разпоредби на Бюджета 2022 г. и се сметнаха за странични на основния закон. Вторият път - заради многото отрицателни мнения на експертите. Основно обструкциите срещу закриването на това звено на МФ бяха, че правосъдното министерство няма капацитет да поеме толкова много дела, че е необходимо време да се обиграе в сложната материя на международния арбитраж и има опасност държавата да загуби някои от делата за стотици милиони лева, които се водят в момента.
Дирекция "Съдебна защита" в МФ осъществява процесуалното представителство на държавата съгласно Гражданския процесуален закон, но ГКП урежда само делата пред българските съдилища, се посочва в мотивите за исканата промяна. Така представителството на държавата по международни арбитражни дела попада извън обхвата на ГПК и е уредено в Устройствения правилник на МФ като функция на звено от администрацията на министерството.
"Преминаването на тази дейност към друга администрация е съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление. Също и в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието", се посочва още в мотивите.
Затова се предвижда дирекция "Съдебна защита" да бъде закрита, като 6-има от експертите преминат на работа към Министерството на правосъдието. Други 6 ще бъдат прехвърлени в дирекция "Правна" на МФ, а 5 щатни бройки се съкращават.
Адв. Ивайло Дерменджиев още преди година публикува становище, в което подкрепи идеята защитата на държавата в международните арбитражни дела да премине към правосъдното министерство. Той посочва, че се е наложила практиката за тези дeлa Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe да ангажира
чyждecтpaнни aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи, за което страната ни плаща огромни хонорари.
Адв. Демерджиев е убеден, че "обединените опит и експертиза на Министерството на правосъдието и тези на експертите от дирекция “Съдебна защита” на МФ бeзcпopнo щe дoвeдат дo пo-ĸoмпaĸтнo и eфeĸтивнo тpeтиpaнe нa възниĸнaлитe ĸaзycи, което щe oптимизиpa и oгpaничи нaпpaвeнитe пpeз пocлeднитe 10 гoдини ĸoлocaлни paзxoди зa aдвoĸaтcĸи xoнopapи". Той дава следния пример - от отчeтa зa изпълнeниeтo нa бюджeт нa Mиниcтepcтвo нa финaнcитe зa 2021 г. става ясно, чe aдминиcтpиpaнитe paзxoди зa cъдeбни и apбитpaжни пpoизвoдcтвa зa същата година ca в paзмep нa внyшитeлнитe 92,369 млн. лв., пo-гoлямaтa чacт oт ĸoитo, cлeд пpocти cмeтĸи, изглeждa ca били плaтeни нa aнгaжиpaнитe oт Mиниcтepcтвo нa финaнcитe aмepиĸaнcĸи aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи.
В момента страната ни води пред чужди юрисдикции 5 арбитражни дела, се посочва в мотивите.
През февруари тази година служебният финансов министър Росица Велкова обявява
нова процедура за процесуално представителство по арбитражни дела в чужбина
за следващите четири години, като сключените въз основа на тях договори ще действат до приключването на работата по всеки един от тях. Явяват се 8 кандидати, все чужденстранни адвокатски кантори, като четири от тях са отстранени заради различни пропуски. След оценка на офертите от комисията, Велкова с решение от 19 май се спира на две кантори - White & Case LLP и Arnold & Porter Kaye Scholer LLP. В случай, че някоя от тях се откаже от сключване на рамково споразумение, МФ ще покани другите две кантори - Dechret Paris LLP и Foley Hoag LLP. Няма информация дали са подписани договори.
МФ и досега е ползвала услугите на White & Case и Arnold & Porter Kaye Scholer. White & Case е кантората, с която България загуби делото с "Атомстройекспорт" за АЕЦ Белене и държавата беше осъдена да плати над 1 милиард лева. 20 милиона бяха адвокатските разноски на White & Case.
Най-вероятно закриването на дирекция "Съдебна защита" в МФ и преминаването на защитата по международните дела към МП ще обезсмисли избора на тези кантори.
Някои наблюдатели виждат в тези рокади лобиране на други представители на адвокатската гилдия, които желаят да се наместят на този пазар.
