Цар Траян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Само едно голобрадо бръснарче знаело, но се врекло да мълчи, за да не му отрежат главата. Тайната го мъчела. Затъжила се неговата майка, научила момчето си да иде в гората, да изкопае един трап, да се наведе и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.
Като изкопало трапа, момчето коленичило и три пъти извикало:
— Цар Траян има магарешки уши!
И заринало трапа.
Изведнъж му олекнало. Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина. Селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули. Тогава свирките заговорили с човешки гласове:
— Цар Траян има магарешки уши!
Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка, надул я, чул думите й, па си рекъл:
— Няма вече полза от криене. И си открил магарешките уши.
Ангел Каралийчев
Царят с магарешките уши
Сетих се за тази приказка, защото уволненият от ВСС главен прокурор Иван Гешев направи нещо подобно. Отиде чак в Страсбург на 13 юни, за да се разтовари от тайните си. Влезе в закътана зала на Европейския парламент и за 15 минути изговори нещо, от което навън не излезе една заслужаваща внимание дума. После се появи колкото да обърне гръб на чакащите го в коридора журналисти, които така и не разбраха какво е говорил при закрити врати. Образно казано, Гешев изкопа дупка в Страсбург, където зарови нещо речено-недоречено, надявайки се така хем да си облекчи душата, хем да си спаси главата.
Само че приказката трябва да има продължение. Единствената българска евродепутатка, присъствала на тайнството в залата, бе Елена Йончева, която заяви пред БНТ: "Беше много конкретен разговорът. За съжаление заседанието е закрито и не мога да дам подробности. Но имаше конкретна информация за разследвания за корупция по високите етажи на власта, включително Барселонагейт".
За да има обществена полза, тайната не бива да си остане в дупката, а трябва да добие публичност. Фактите се превръщат в информации, само когато стигнат до хората, за които представляват интерес. Иначе са нечии знания без информационна стойност за другите. За тази цел трябва да си намерят носители, каквито са свирките на воловарчетата. Медиите, които не са първоизточници на информациите (защото не съчиняват фактите), изпълняват такава роля. Журналистите бяха налице в коридора, но достъпът им до фактите бе пресечен от вратата, над която мигаше светещ в червено надпис "IN CAMERA" (закрито заседание).
Защо все пак Гешев избра да отиде в Страсбург
със заканата да направи важни разкрития? Звучи абсурдно разкрития при закрити врати. Предназначението на всяко съзнателно разкритие е да предизвика обществена реакция. За тази цел Страсбург е подходящо място, доколкото изпълнява като Брюксел ролята на европейска столица. Но няма смисъл да се качиш на висока трибуна и да говориш на ухо само на близкото си обкръжение. Колкото по-висока е трибуната, толкова по-далеч трябва да се чува, защото се вижда отдалеч.
Случаят бе обратен: виждаше се, но не се чуваше. Посланието на Гешев трябваше да стигне до тесен кръг хора - дори не до онези 14 души от мониторинговата група в Европарламента, които му послужиха като алиби да напусне предния ден заседанието във ВСС, свикано да го уволни, както и да не се яви пред комисията в Народното събрание два дни по-късно, която също се готвеше да го изслуша. Сценката имаше друг смисъл: Вижте ме докъде мога да стигна и внимавайте да не си отворя устата! Предупреждението бе отправено към онези, чиито тайни крие. След като една от темите е била Барселонагейт, ясно е, че
главният предупреден е бил Бойко Борисов
Гешев не е преживял обществен катарзис, а е опитал да изтъргува кожата си на страсбургската сергия. Впрочем, името Страсбург означава "град на (кръсто)път" (т.е. търговски град). Най-вероятно той е бил доволен от опита на ГЕРБ да попречи чрез словашкия депутат от ЕНП Владимир Билчик на изслушването му в мониторинговата група, защото по този начин е получил знак, че заканата му вече е боднала обекта, към когото е била адресирана. Затова и не е имало нужда да прави съществени разкрития. Върнал е непродадената си стока за следваща сделка, или както заяви пред очакващите го журналисти: "Каквото имам да кажа, ще го кажа в България".
Председателката на мониторинговата група Софи инт Вел (Нидерландия) недоумяваше: "Имали сме разногласия в миналото с господин Гешев. Той бе спорна личност и си остава спорна личност. Отбелязваме и факта, че именно той избра да бъде тук, избра да пътува до Страсбург. Той е тук по своя воля". Излиза, че Гешев не е дошъл по настояване на мониторинговата група (макар и по нейна формална покана), а се е самопредложил, и затова заседанието е било извънредно. Сега в Европарламента трябва да си дадат сметка, че са си имали работа не с главен прокурор, а с търговски пътник, чийто бизнес се е изразявал в продуктово позициониране на собствената му персона на видно място.
Царят с магарешките уши може да е спокоен, че все още не му се налага да прави самопризнания. Може би вече съжалява, че не е успял да вземе навреме главата на бръснаря. Ще му се наложи да търси сделка, докато все още не е израсла свирчовината.
Започваме да четем друга приказка, която може да се нарече "Клан, недоклан (Гешев) и дран, недодран (Борисов)".
