Парламентът забрани да се извършват сделки с активите на „Мини Марица-изток“ без неговото изрично разрешение. За това гласуваха 196 депутати от всички парламентарни групи, с изключение на ИТН, която беше против. Първоначалното предложение за мярката дойде от „Възраждане“. Националистите обаче искаха да се наложи мораториум, при това без определен срок – идея, на която ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се възпротивиха и настояха за отпадането й, както се случи.
„Мини Марица-изток” ЕАД е дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг (БЕХ). То изпълнява 35-годишна концесия за добив на въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн”. Както посочиха депутатите, поводът за приемането на драстичната мярка са апетити да се разпродадат терени, принадлежащи на въгледобивното предприятие. За това политическите сили вкупом обвиниха бившето служебно правителство на президента Румен Радев.
С решението се забраняват разпоредителни сделки с недвижимо имущество на „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и с такова имущество – държавна и общинска собственост, попадащо на територията на комплекса. Изключение ще се направи, когато става въпрос за отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди, които са собственост на дружеството. Също така, няма да може да се продават активи на „Източномаришкото въглищно находище“, които имат отношение към минно-технологичната дейност; няма да се позволява на частни инвеститори да изграждат електроцентрали от възобновяеми източници на терени на предприятието; забранява се да се пречи на „Мини Марица-изток“ ЕАД да изпълнява ролята си на концесионер; конкретно се посочва, че не трябва да се прекратяват концесиите за въгледобив в общините Раднево и Гълъбово в област Стара Загора и община Нова Загора в област Сливен; не се разрешава отмяната или дори промените в подробните устройствени планове за развитието на „Мини Марица-изток“ ЕАД.
Обсъжданията продължиха около 3 часа. След прекъсване на заседанието, по време на което се събра парламентарната енергийна комисия, депутатите от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ предложиха сходни редакции – да отпадне думата „мораториум“ от проекта на „Възраждане“, както и да се посочи в решението, че разпоредителните сделки все пак ще бъдат възможни с одобрението на Народното събрание, по предложение на министъра на енергетиката. Това беше доста омекотена версия на първоначалното предложение на „Възраждане“. Десните го обосноваха с аргумента, че е възможно мораториумът да падне в Конституционния съд, а също и с това, че една пълна забрана на сделките би попречила на инвестиции в предприятието. От ДПС пък излязоха с поправка, която включваше споменатото по-горе изключение за отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди. Редакцията на движението беше единствената, която се прие с единодушие в пленарната зала. Останалите бяха одобрени с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а "Възраждане", БСП и ИТН им се противопоставиха.
ЮРИДИЧЕСКИ НЕЯСНОТИ
Останаха обаче проблемни моменти от правна гледна точка с решението. Юристът Васил Пандов от ПП-ДБ посочи, че голяма част от активите, за които се говори в решението, се явяват частна собственост на „Мини Марица-изток“. „Въвеждаме забрана за отчуждаване на частна собственост, която е противоконституционна“, изтъкна Пандов. Както обясни той, ако „Мини Марица-изток“ поиска да продаде багери, например, по новия ред няма да може да го направи свободно.
Според Пандов дори редакцията, която предложиха колегите му – евентуални разпоредителни сделки да се одобряват от парламента, е уязвима от юридическа гледна точка. Причината е, че не е сигурно дали Народното събрание може да дава такова разрешение.
В ДЪНОТО НА КАЗУСА
Още при внасянето на предложението, от „Възраждане“ конкретно обвиниха бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов, че е подготвял „безвъзмездно отдаване на терени на компании с инвестиционни намерения за изграждане на съоръжения за добиване на електроенергия от възобновяеми източници“.
По време на днешния дебат Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС заяви, че „имаше желание за злоупотреба с терените“, а Росен Христов нападна, че е „договорил разпределението на терените в кабинета си“. „През март месец ние видяхме едни карти, на които бяха нарисувани терени за отщипване, чуха се и имена, на които ще бъдат предоставени. Ако това се случи, няма да може да се осигури справедлив преход за заетите в региона. Този преход предполага заетите да бъдат съакционери в бъдещи инвестиции, в това число, във фотоволтаични централи. Ако се разпарчетосат терените, това няма как да се случи“, обясни Вълчев.
Драгомир Стойнев от БСП се усъмни, че мярката е необходима, тъй като новият енергиен министър Румен Радев обещал пред членовете на парламентарната енергийна комисия, че няма да продава земята на дружеството. „Не е наша работа да казваме какво да се прави, какво да се продава, кое гориво да се използва, кои реактори да се продават и какви ли не още решения взехме тук в парламента ... Ние на това министерство му казваме всичко – сутрин какво да прави, вечер какво да вечеря. Ще дойде момент, в който може да почнем да им правим и обществените поръчки“, коментира Стойнев строгия контрол, на който депутатите подлагат работата на енергийното министерство.
След като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ поискаха да не се говори за мораториум, националистите се заинатиха и не пожелаха да се откажат от първоначалното си предложение. Депутатът от "Възраждане" Искра Михайлова нападна управляващите, че искат да си присвоят, като парламентарно мнозинство, възможността да взимат решенията за съдбата на дружеството и на въгледобивния регион. Опонентите й нарекоха това внушения и напомниха, че запазват всички ограничения в решението.
