Собственици на заведения и търговски центрове продължават да настояват за намаляване на такса смет за времето, в което са били затворени, но общините не отговарят на призива им. Кметовете и общинските съвети засега единствено отлагат с няколко месеца плащането на местните налози, но не и тяхното опрощаване.
"Още след първия локдаун през пролетта на 2020 г. изпратихме писма до общините с искане такса смет да бъде намалена за времето, в което повечето обекти в моловете не работят. Някои ни отговориха отрицателно, други изобщо не отговориха. Сега отново сме отправили запитване - искаме данък сгради и такса смет да ни се опростят за периода на затваряне. Не сме получили позиция от Столична община, а доколкото чувам, някои градове, в които има търговски центрове, са отказали", коментира пред БНР Манол Гойгаджиев, председател на Българската асоциация на ритейл центровете.
Той обясни, че това е притеснително, защото моловете са предприели редица отстъпки към своите наематели, а в същото време не може да участват в програмите за подпомагаме на малките и средни предприятия, защото се водят големи фирми.
"Надяваме се на отстъпки, защото такса смет е огромен разход за нас", заяви Гойгаджиев. Той поясни, че таксата, която плащат е на база стойност на имота, а не на генерирания отпадък. "На практика плащаме огромни суми, които надвишават многократно реалната стойност на извозването на боклука. В условията на пандемия и периодично затваряне на обекти, този разход е непосилен", посочи Гойгаджиев. За 2020 г. търговските центрове вече са платили пълния размер на таксата, но очакват за тази година да бъде направен отбив заради месеците януари и февруари, в които повечето магазини и заведенията бяха затворени.
„И в момента в Закона за местните данъци и такси и в 70% от общините се предлага възможност за изчисляване на такса битови отпадъци на база количество и бизнесът добре знае това. Те могат да заявяват определяне на таксата както на контейнер, така и на данъчна оценка на имота“. Така Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България, отговори на искането на затворените бизнеси такса смет да бъде намалена.
Георгиева поясни, че в момента общините разработват новите модели за изчисляване на такса битови отпадъци за гражданите, които също да бъдат на база измеримо количествено боклук, а не данъчна оценка на жилището.
В Закона за местните данъци и такси още от 2015 г. са предвидени разпоредби за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, според който размерът на таксата ще зависи от количеството изхвърлен боклук, измерен с торби, кофи или контейнери. Като изключение в някои случаи определящ ще е броят на живеещите в имота.
Общините обаче всяка година успяват да убедят депутатите да отложат влизането в сила на тези мерки. Същото се случва и сега - на последното заседание на бюджетната комисия преди седмица сдружението на общините поиска преминаването към новите модели за определяне на такса смет да бъде отложено за 2024 г. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова вече е вкарала поправки в Закона за местните данъци и такси в преходните и заключителните разпоредби на закона за извънредното положение, който предстои да бъде гласуван на второ четене.
Според сега действащия Закон за местните данъци и такси промяната в определянето на такси смет според принципа "замърсителят плаща" трябваше да стане от 1 януари 2022 г. на базата на резултатите от националното преброяване на населението. Заради пандемията обаче преброяването бе отложено за есента на 2021 г. вместо в първите месеци на годината.
"Имайки предвид технологичното време за обработка, валидиране и анализиране на данните от преброяването, няма да бъде възможно до края на 2021 г. да се спазят сроковете за определяне, публикуване и приемане на новите основи и размери на такса битови отпадъци", посочва в мотивите си за отлагане с още една година Менда Стоянова. Затова тя предлага това да стане от "втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд".
Всъщност причината кметове и общински съвети да не бързат с въвеждането на новите правила за определяне на такса смет според действително генерирания боклук, е опасението, че това значително ще вдигне размера на сегашните налози за гражданите. Европейската комисия обаче натиска страната ни да приеме по-справедливото облагане, защото в момента 70% от приходите от таксата за битови отпадъци идват от фирмите, въпреки че домакинствата са по-големите замърсители.
РЕАКЦИЯ
Работодателските организации веднага реагираха остро срещу поредното отлагане на принципа "замърсителят плаща" по отношение на облагането с такса смет. В писмо до депутата Менда Стоянова те посочват, че се използва "абсолютно недопустим и нерелевантен претекст - забавяне на преброяването на населението".
"Дори и да беше проведено в срок преброяването, резултатите от него може да бъдат ползвани не по-рано от 12 месеца след приключването му, т.е. след средата на 2022 г.", смятат работодателите. Според тях при изключително интензивната вътрешна и външна мобилност на населението, валидността на получените данни е изключително кратка - не повече от месец-два. Затова работодателите съветват кметовете да ползват актуалните данни от регистрацията по постоянен и настоящ адрес. Според тях заради предстоящите парламентарни избори регистрите на населението би трябвало да бъдат актуализирани.
"Категорично се противопоставяме и на манипулативното твърдение от страна на сдружението на общините, че новата формула драстично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията“, се посочва в писмото на работодателските организации. Според тях с въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ всички физически и юридически лица ще бъдат стимулирани да събират разделно отпадъците, а това ще намали както количеството им, така и дължимата такса.
