Големите предприятия също ще получават по-високи компенсации за потребената електроенергия догодина наред с малките и средните фирми. Това на практика одобриха депутатите в Народното събрание днес, след като прегласуваха свое решение отпреди две седмици.
Първоначално НС одобри за 2023 г. праг от 200 лв. за мегаватчас, над който да бъдат покрити всички разходи на малките и средните предприятия, и 250 лв. (колкото е в момента за всички) - за големите предприятия, но с опцията да бъде намален на 200 лв., ако са инвестирали в енергийна ефективност. Това решение на парламента, предложено от ДБ, дори бе обнародвано в Държавен вестник.
Остра реакция на министерствата на енергетиката и на икономиката обаче предизвика поправка във взетото вече решение. Миналата седмица то първо бе прегласувано в енергийната комисия. Двете министерства твърдят, че технически е невъзможно да се изпълни диференцираното плащане на компенсациите за малките и големите фирми и това застрашавало подпомагането на небитови потребители, сред които училища, болници и детски градини от началото на годината. Различните начини на компенсиране щели да наложат искане на ново одобрение от ЕК за държавна помощ и това ще до доведе до блокиране на помощта за всички в най-критичните зимни месеци.
Критики към завишените компенсации за тока на всички фирми, включително и тези, които са с добри печалби, изразиха от "Демократична България" и "Продължаваме промяната", макар че повечето им депутати подкрепиха решението. "По този начин рязко спадат стимулите за инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ", посочи Владислав Панев от ДБ.
Асен Василев от ПП предупреди, че няма гарантирани приходи от свръхпечалбата на енергийните дружества във фонд "Сигурност за електроенергийната система", които да покрият по-големите компенсации за ток през 2023 г.
За тази година разходите по този вид подмогане доближават 10 млрд. лв. Догодина се очертават да нараснат до 13 млрд. лв.
ДПС изтегли предложението си от догодина фонд "Сигурност на електроенергийната система" да се пълни с вноски от свръхпечалбата и на частните производители и търговци на ток. То бе внесено между първо и второ четене на поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане, които бяха гласувани на второ четене днес.
В същото време България трябва да въведе подобни солидарни вноски заради влезлия в сила еврорегламент за мерките за намаляване на цените на тока. Тази задача бе прехвърлена на Министерски съвет. Служебният кабинет трябва да определи праговете на цените за мегаватчас, над които производителите и вносителите на ток ще трябва да правят отчисления във фонда, който финансира компенсации за небитовите потребители.
33% данък за свръхпечалбата от горива
С 33% да бъде обложена свръхпечалбата на компаниите, които се занимават с нефт, газ и въглища, приеха още депутите днес с промени в Закона за корпоративно подоходно облагане. Мярката е временна и ще важи за 2022 и 2023 г. и се въвежда по европейска директива за подпомагане на най-уязвимите групи, засегнати от високите цени на горивата.
На практика новият данък е наречен "солидарна вноска" от дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, начело с "Лукойл Нефтохим". По данни на финансовото министерство мярката ще обхване 32 дружества, но половината от тях не са обявили такива печалби и допълнителното облагане няма да ги засегне. От тях МФ очаква да вземе около 76 млн. лв. тази година, но този разчет бе направен преди обявяването, че "Лукойл Нефтохим" ще премести цялата си икономическа дейност у нас, където ще декларира печалбата си и ще плаща данъка върху нея. На пресконференция на ръководството на руската компания и служебното правителство бе обявено, че след тази промяна, рафинерията ще внесе в бюджета като данък печалба 100 млн. лв. тази година и 700 млн. лв. догодина. Реализацията на тези намерения обаче е неясна, тъй като парламентът предстои да гласува забрана за износа на петролопродукти, получени от руски нефт, а "Лукойл" вече обяви, че при подобен сценарий рафинерията ще затвори.
Още по темата:
