Задълженията на електроразпределителните дружества ще бъдат детайлно разписани в закон. В него се предвижда петкратно увеличение на сегашните санкции за неизпълнение на задълженията им към абонатите, като те може да достигнат до 50 000 лева.
Това съобщиха от Министерство на енергетиката по повод среща на министър Жечо Станков с директора на Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергика“ в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски. Двамата са обсъдили създаването на специален законопроект, според който електроразпределителните дружества ще бъдат задължени да търсят потребителя в случаите, когато не са изпълнили своите задължения, свързани с предоставянето на електрозахранване.
Предвижда се също и увеличаване на размера на неустойките, които електроразпределителните дружества дължат на потребителите при спиране на тока, както и те да станат автоматично дължими, без да се налага абонатите да подават специални искания за тяхното получаване.
„Трябва да спрем порочната практика ЕРП-тата кратковременно да възстановяват електрозахранването с цел да не дължат неустойка“, заяви министър Станков. Ето защо в новия законопроект ще бъде изрично указано, че ако продължителността на прекъсването или ограничението на електрозахранването надхвърля 48 часа за период от 72 часа, операторите заплащат на крайните клиенти неустойка.
Проверките на Министерството на енергетиката и на КЕВР са установили, че основен проблем за прекъсването на електрозахранването са недобре почистените просеки. Жечо Станков и Пламен Младеновски се обединиха около необходимостта от повишаване на контрола от страна на ЕРП-тата към дейността на наетите фирми, които почистват тези терени.
Предвижда се още законопроектът да дава директна възможност на кметовете, които познават в детайли проблемите в населените места, да участват в инвестиционната програма на електроразпределителните дружества. От своя страна КЕВР ще получи повече правомощия във връзка с приоритетните инвестиции в регионите.
В тримесечен срок от влизането в сила на законопроекта операторите на електроразпределителните мрежи ще трябва да приведат в съответствие с него общите условия към договорите с техните крайни клиенти, така че те да работят в полза на потребителите.
ТРАЙНИ КОМПЕНСАЦИИ
Работодателските организации настояват компенсациите за скъпия ток да се регламентират трайно в закон и да се активират и дезактивират автоматично, вместо да се чака решение от Народното събрание и правителството.
Това са обявили представителите на бизнеса на среща с министъра на енергетиката Жечо Станков. Министърът от своя страна обещал, когато назначи ресорен заместник-министър, той да започне работа по въпроса.
Предложението на бизнеса е да се изработят два вида компенсации – един универсален за всички небитови потребители и един специален за енергоинтензивните дружества. Универсалният инструмент да има долен праг, под който вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) правят небитовите потребители, а компенсации получават производителите на ток и горен праг, над който вноски във ФСЕС правят производителите на ток, а компенсации получават потребителите, предлагат още работодателите.
Припомняме, че от 2022 г. небитовите потребители получават компенсации за ток, когато цените на тока на борсата се повишат над определено ниво. Тази помощ се предоставя от фонд СЕС, който пък се пълни с вноски от производителите и търговците на ток. Първоначално бизнесът получаваше компенсации при цени на тока над 280 лв. за мегават час, след това прагът бе свален на 200 лв., а в момента е 180 лв.
Работодателските организации са поискали също така да се обсъди в Брюксел възможност страните от Югоизточна Европа да получат компенсация от Европейската комисия заради свръхвисоките цени на електроенергия в региона. "Предприятията от региона понасят огромни негативни от несъвършенствата при ценообразуването на европейския електроенергиен пазар, липсата на достатъчна свързаност със Западна и Северна Европа, както и тежестта от осигуряването на енергийната сигурност и дефицит на електроенергия за Украйна и Молдова", посочват представителите на бизнеса.
