Управляващите отново подхванаха старо обещание - фирмите да подават годишните си финансови отчети – ГФО, само на едно място. Това предвиждат внесени от ГЕРБ законодателни промени, които вече минаха на първо четене в парламента. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов обясни пред "Сега", че реформата цели да се намали "административната тежест" за бизнеса и да се облекчи като цяло системата."Сега документацията, която не е малко, се подава поне на три места", допълни Ципов, който е сред вносителите на измененията. Сега фирмите са длъжни да представят финансовите си отчети в НАП, в НСИ и в Търговския регистър.
Вносителите обясняват, че промените са спешни, защото Търговският регистър е претоварен и служителите му не смогвали да обработват лавината от документи. На този фон е странно, че авторите предлагат уж спешното изискване за "едно гише" да влезе в сила от 1 януари... 2022 г. Било необходимо повече време, за да се свържат информационните системи на НАП, НСИ и фирмения регистър, обясни Красимир Ципов. И това обяснение е странно, тъй като ГЕРБ обещава годишните финансови отчети да се подават на едно място поне от 2013 г.
Според проекта за промени в Закона за търговския регистър фирмите ще се подават отчетите си еднократно по електронен път в Централизираната административна информационна система, а трите институции - Националната агенция за приходите (НАП), Агенцията по вписванията(АВ) и Националният статистически институт (НСИ) ще теглят документите оттам. Промените бяха приети на първо четене без никакви дебати в пленарната зала и никой не попита защо реформата се отлага чак за след близо 2 години.
Идеята е не само финансовите отчети на компаниите, но и други документи до приходната агенция, агенцията по вписванията и НСИ да се подават на едно място, откъдето всяка служба да си взима нужната информация. В мотивите на управляващите към законопроекта е записано, че всичко това ще спести на бизнеса време и разходи.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Според промените единствената мярка, която ще влезе в сила веднага, е отпадането на задължението за малките и средните предприятия да подават заедно с ГФО и документация, която ще удостоверява, че са приети от Общо събрание на съдружниците или акционерите. Занапред това обстоятелство ще се удостоверява с декларация, подписана от заявителя, че представените актове са били приети. Този текст е противоречив и може да доведе до злоупотреби с информация, ако съдружници в някоя фирма се разделят, например.
Новият текст ще влезе в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" и ще се прилага по отношение на неприключилите към този момент производства по подадени заявления за обявяване на ГФО и годишни доклади за дейността. Според вносителите обаче така щял да се реши проблемът с големия брой невписани отчети.
БЕЗ ТАКСА
От 1 януари 2022 г. отпада и държавната такса за обявяване на годишните финансови отчети и тази процедура става безплатна за бизнеса, предвижда законопроектът. В момента за обявяване на годишен отчет на хартия в Търговския регистър се събира такса от 40 лв., а за заявления, подадени по електронен път - 20 лв.
В към законопроекта е дадена статистика за постъпилите заявления и платените такси за 2019 г. Общо 351 553 заявления за обявяване на ГФО са постъпили в двата регистъра към Агенцията по вписванията - Търговския и на юридическите лица с нестопанска цел, а общо събраните такси са 8.4 млн. лв. По електронен път са били подадени 282 819 заявления и са постъпили 5.66 млн. лв., а на хартия са подадени 68 734 заявления и са платени 2.75 млн. лв. такси.
