Не е допустимо приет от Народното събрание закон да бъде изменян, допълван или отменян, преди да е обнародван в Държавен вестник. Това постанови Конституционният съд (КС). Решението е взето единодушно от десетимата конституционни съдии, предстои мотивите да бъдат публикувани, предава Лекс. 

Това тълкуване на основния закон беше направено по искане на президента Румен Радев. То беше внесено през 2021 г., а повод за него законодателната техника на 44-тото Народно събрание.

В края на 2020 г. то прие промени в Закона за потребителския кредит през Закона за ДДС. И се стигна до там, че от 1 януари 2021 г. влязоха в сила две взаимно изключващи се разпоредби. Най-общо причината за това беше, че веднага след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди то да постъпи в Народното събрание, тогавашната шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а отхвърли ветото, макар и двете да целяха едно и също.

Затова президентът се обърна към Конституционния съд и в искането си посочи, че необнародваният нормативен акт няма юридическа сила, съответно не може да породи юридическо действие и не би могъл да бъде изменян, допълван или отменян. „…предприемането на такива действия е възможно само по отношение на нормативни актове, които са част от правната система. В чл. 84, т. 1 от КРБ изрично е посочено, че Народното събрание изменя, допълва и отменя законите. Считам, че от буквалното тълкуване на разпоредбата следва, че членуването на съществителното име „законите“ обозначава предмет, който е определен, познат, известен. Това означава, че може да се измени, допълни или отмени закон, който е известен, има юридическа сила и поради това може да породи или е  породил юридическото си действие“, изтъкна президентът пред КС.