Рекорден нов дълг от 10.3 млрд. лв. ще направи правителството през тази година. Това става ясно от публикувания на сайта на финансовото министерство проект на актуализация на бюджета на държавата, която трябва да влезе в сила от 1 юли.

Както вече стана известно, правителството завишава разходната част на бюджета с почти 2 млрд. лв., за да осигури финансиране на пакета антиинфлационни мерки, които вече обяви. С 1.645 млрд. лв. се завишават и приходите спрямо първоначално заложените, но увеличението не се дължи толкова на по-високи данъчни постъпления, колкото на очаквани от Брюксел плащания от над 1 млрд. лв. по плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки дупката от около 300 млн. лв., в крайна сметка бюджетният дефицит ще остане непроменен спрямо БВП - недостигът в хазната остава 4.1% спрямо БВП, тъй като номинално брутният вътрешен продукт до края на годината ще е малко по-голям от първоначално очаквания. Една от причините за това е по-високата инфлация, която МФ вече прогнозира 11.9% средногодишно, а не 5.6%, при която бе съставен бюджетът за тази година.

Правителството предлага да се увеличи таванът на новия дълг през тази година с още 3 млрд. лв. Така новият дълг, който ще бъде поет през 2022 г., ще скочи от 7.3 млрд. до рекордните 10.3 млрд. лв. в рамките на една година. От МФ оправдават тегленето на по-големи заеми с желанието страната ни да излезе по-рано на пазара и да осигури предварително финансиране на падежиращ през 2023 г. дълг при по-изгодните условия в момента. "През следващата година нивата на основните лихви в САЩ може да достигнат до 3.25%, а в Еврозоната - до 2.25%", се посочва в доклада.

През март 2023 г. България трябва да погаси задължения за около 3 млрд. лв.  Става въпрос за падежи на еврооблигации за 1.14 млрд. евро, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар. За тази цел с актуализацията на бюджета се предлага обезпечаването на допълнително дългово финансиране в размер от 3,0 млрд. лв. през 2022 г., което да остане на разположение във фискалния резерв към края на годината и да обезпечи плащанията по падежиращ се дълг през 2023 г. С актуализацията трябва да се промени и ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лева.

Наред с това Министерството на енергетиката ще даде държавна гаранция в общ размер на 532 млн. евро за две дружества от системата на енергетиката. Това са "Булгаргаз", който ще търси заем за 150 млн. евро заради "преустановените доставки на природен газ от основния доставчик на дружеството и необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки". Другото дружество е "Булгартрансгаз", което ще търси финансиране за 382 млн. евро по три проекта: за разширение на капацитета на газохранилището в "Чирен" - 207 млн. евро, за междусистемна газова връзка със Сърбия за 50 млн. евро и 125 млн. евро за задължения на "Булгартрансгаз".

АНТИКРИЗИСНИЯТ ПАКЕТ

Близо 2 млрд. лв. ще струва пакетът с антиинфлационни мерки, заради които на практика се актуализира бюджетът. Това вече породи критики към четворната коалиция, че се отказва от обещаните реформи в редица сфери, заради които първоначално възнамеряваше да коригира бюджета след анализ и разчет на новите разходи. Освен това правителството е критикувано от икономисти и финансисти, че се готви да раздава помощи на калпак, което още повече ще натисне инфлацията нагоре.

Мерките, заложени в актуализацията на бюджета за 2022 г.:

- Увеличаване на данъчната отстъпка за деца от 450 лв. на 600 лв. годишно с възможност да се ползва на всеки три месеца през годината - общо намаление на постъпленията от данък с 230 млн. лв.

- Повишаване на пенсиите с 10% от 1 юли с включена 60 лв. ковид-добавка. Увеличаване на максималната пенсия на 3400 лв. от 1 октомври и преизчисляване на пенсиите за стаж, отпуснати до 31 декември 2007 г. с осигурителния доход за 2007 г. от 398 лв. - общ разход за бюджета от 1.5 млрд. лв.

- Намаляване на ДДС до 0% за хляба от 1 юли 2022 г. и възстановяване на по-високата ставка от 20% на бирата и виното - общ ефект от 50 млн. лв. по-малко приходи от ДДС.

- Отстъпка от 25 ст./л за бензин А95 и дизел, метан и пропан-бутан в сила от 1 юли до края на 2022 г. - загуба за бюджета от 150 млн. лв.
 
- Намаляване на ДДС на 9% за природен газ за битови нужди, парно и топла вода в сила от 1 юли.- ефект от 65 млн. лв. загуба за 2022 г.

- Освобождаване от акциз на ел.енергия, природен газ, метан и увеличаване на акциза на цигарите - общ ефект от 95 млн. лв. по-малко приходи.

- Увеличаване на годишната квота на ваучерите за храна, комунални услуги, култура и изкуство от 1 млрд. на 1,2 млрд. лв. за 2022 г.;

- Намаляване на законната лихва при просрочия от 10% на 4% за физически лица и 8% за фирмите - загуба за бюджета за 13 млн. лв.