Три вида данъци продължават все още да бележат ръст у нас на фона на безпрецедентната здравна и икономическа криза, породена от коронавируса. Това са ДДС от сделки в страната, данъка върху доходите по трудови договори и акцизът върху тютюневите изделия, според данните на финансовото министерство за изпълнението на бюджета към края на септември.
Като цяло постъпленията от основния приходоизточник в бюджета - данъка върху добавената стойност, намаляват в сравнение със септември 2019 г.. За първите девет месеца на годината от ДДС в хазната са влезли 8.108 млрд. лв., което е с 308 млн. лв. по-малко.
Спадът в постъпления от този налог всъщност са от вноса на стоки, докато за сделки в страната приходите са по-големи от миналогодишните.
ДДС от внос за деветте месеца е в размер на 2.549 млрд. лева., като намалението е с 637,6 млн. лв. (20%), в сравнение със същия период на 2019 г., съобщава МФ. Обяснението е в намалената стопанска активност, вследствие на ограничителните COVID-мерки, както и спадът в цената на суровия петрол, намалелите количества на внасяни стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото. Влияние оказва и въведената от средата на 2019 г. законодателна промяна за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни. Ефектът от прилагането на този режим за периода януари-септември 2020 г. е неначислен ДДС в размер на 817,4 млн. лв., посочва МФ. От този режим са се възползвали 63 вносители, като стоките с най-голям дял са руди и шлаки - 528,5 млн. лв., мед и изделия от мед – 98,6 млн. лв.
В същото време постъпленията от ДДС при сделки в страната за деветте месеца на година възлизат на 5.559 млрд. лв. и нарастват с 329,7 млн. лв. (6,3 %) спрямо същия период на предходната година. Това показва, че вътрешното потребление не е пострадало съществено от коронакризата, благодарение на увеличените бюджетни заплати от началото на годината, бонусите към възнаграждения и пенсии, както и субсидиите за запазване на заетостта по схемата "60/40".
От акцизи в хазната са влезли 4.1 млрд. лв., което е с около 33 млн. лв. по-малко от миналата година. Намаление има на приходите от акциза на горивата - около 110 млн. лв. до 1.729 млрд. лв., което е отражение на ограниченията за пътуване през април-май и спадът в транспорта, свързан с туризма. Приходите от акциз от алкохолни напитки също намаляват - с около 22 млн. лв. до 212.3 млн. лв. За сметка на това растат постъпленията от акциз на тютюневите изделия - тази година те се със 102 млн. лв. повече и достигат 2.130 млрд. лв.
Фирмите са внесли в хазната 1.517 млрд. лв. от данък печалба към септември, показват още данните на МФ. Сумата е със 150,8 млн. лв. по-малко от миналата година. От данък върху дивидентите обаче постъпленията растат - за деветте месеца те са с 5,8 млн. лв. повече (10,9 %) спрямо периода януари-септември 2019 г.
Въпреки икономическата криза, породена от коронавируса, и загубата на десетки хиляди работни места, приходите от данъци върху доходите растат през първите девет месеца на годината в сравнение с миналата година. Към септември от подоходен данък в хазната са внесени 3.079 млрд. лв. - със 100,3 млн. лв. повече. Основно влияние оказват повишените бюджетни и учителски заплати от началото на годината, 30%-ния ръст на възнагражденията в 28 администрации заради коронавируса, мярката „60/40”, чрез която държавата поема изплащането на 60% от осигурителния доход и осигурителните вноски за сметка на осигурителя, както и увеличения на минимален осигурителен доход за работещите в секторите „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“.
И докато данъка върху доходите от трудови и служебни правоотношения расте, този върху доходите на свободните професии намалява - към септември събраният налог е 279 млн. лв., което е с 27,4 млн. лв. спрямо края на септември 2019 г.
Като цяло приходите в бюджета към септември 2020 г. достигат 32.415 млрд. лв. в края на септември - с 383,5 млн. лв. по-малко отпреди година. При данъчните и неданъчните приходи спадът е по-голям - със 750,3 млн. лв. Той обаче се компенсира донякъде от по-големите помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които в сравнение с преди година са с 366,8 млн. лв.
