Критиките срещу "дизайна" на най-прочутата у нас мярка за спасяване на бизнеса от коронакризата, се множат.  Спорното постановление, уреждащо държавната помощ за предприятията в съотношение 60:40, вече е в сила, но до момента са постъпили едва 59 заявки за подкрепа. Слабият интерес не е изненада.  

Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи свои подробни изчисления, за да обясни, че мярката 60:40 всъщност е 23:77, защото на практика с нея държавата поема за своя сметка 60% от осигурителния доход на работника, но после прибира данъци и осигуровки от "спасения" работник и от предприятието. Насърчавайки фирмите да съхраняват персонала си, държавата всъщност се опитва да намали опашките пред бюрата по труда и да си спести от  задаващите се колосални разходи за обезщетения, които се плащат от фонд "Безработица".  Днес следобед още една работодателска организация - Българската стопанска камара, също показа с конкретни изчисления (ще ги видите по-долу в този материал) как големият печеливш от прилагането на помощта "60:40" не е бизнесът, а е държавата.  

В своя защита управляващите твърдят, че съвсем същата схема се прилага в Германия и в другите страни от ЕС. На пръв поглед е така, но както винаги дяволът е в детайлите. Ако ще ползваме немския опит за запазване на заетостта, нека да го правим като тях, а не по български, призовават от АИКБ. Асоциацията даде думата на инвеститор от Германия, който обяснява как се прилага там мярката. Ето как:

При брутна заплата 2000 евро разходите на предприятието за работника са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други плащания към бюджета). 

Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности предвид по-сложната система на данъчно облагане там). 

В режим на намалена заетост сметките са следните:

Заплата:  60% от нормалната нетна, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.

Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху нормалната брутна заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397,50 евро осигуровки, а работникът 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473,80).

И сега, внимание! Като допълнителна мярка заради коронакризата в Германия в момента платените осигуровки се възстановяват на предприятието. Т.е. в периода на кризата разходите на фирмата за работника са 0% спрямо нормалните.

Казано накратко, държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава, че схемата, известна у нас като 60:40, в Германия е 60/0“.

На фона на германския опит АИКБ  припомня как се прилага в България "аналогичната мярка" и защо 60:40 у нас всъщност е 23:77:  

Ако заплатата е 1000 лв. бруто, разходите на предприятието за работника са 1194,20 лв. Нетната заплата е 775,98 лв.

При държавна помощ по модела 60/40 сметките са следните:

Нетната заплата си остава 775,98 лв. (въпреки че има криза).  

Разходите на предприятието са 594,20 лв. за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50 % (594,20 спрямо брутната заплата 1194,20 лв.). А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща  77% (594,20 спрямо 775,98 лв.). Т.е. в Германия схемата е 60:0, а у нас - 23/77.

"Решението е просто - да го направим като в Германия. В рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работника да бъде съкратен. Държавата пак ще харчи пари - за обезщетения, без да е запазила заетостта", подчертават от АИКБ.

Коментарите на Българската стопанска камара за схемата 60:40 напълно съвпадат със забележките на АИКБ. БСК също прибягна до конкретни казуси и сметки, за да покаже, че ползите от тази мярка са най-вече за държавата (изчисленията са направени от Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК):  

КАЗУС 1

За служител на трудов договор, трета категория труд, при пълна заетост, с брутно месечно възнаграждение (месечен осигурителен доход) в размер на 1000 лева и получена подкрепа от бюджета в размер на 60% от осигурителния доход - 600 лв.:

1. Разходът за осигурителни вноски за сметка на работодателя - 18.92% (при вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ 0.4%), е в размер на 189.20 лева. Така общият (брутен) разход на работодателя е 1189.20 лв.
2. Удръжките от служителя за осигурителни вноски (13.78%) и авансов ДДФЛ (10%) са в размер на 224.02 лева.
3. Подкрепата по мярката спрямо общия разход на работодателя е 50.45% (600:1189.20)*100 ). Останалата сума, осигурена от бизнеса, е в размер на 589.20 лева (49,55%).
4. Работодателите внасят осигурителните вноски и удържания от служителите авансов данък върху дохода в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В посочения пример, сумата, която работодателят следва да внесе в бюджета, е 413.22 лева.
5. В края на месеца, следващ месеца на получаване на дохода, в държавата се връщат 68.87% от получената подкрепа от 600 лв., а „загубата“ за бюджета е 186.78 лв. (31.13%), което представлява и реалната подкрепа за заетост и служителя в посочения пример.

Но дали във всички случаи е така?…

Съгласно постановлението компенсации ще се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. Според същото постановление компенсациите в размер на 60% от осигурителния доход за януари 2020 г. са за всеки работник и служител, … на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплаща държавната помощ. 

Така стигаме до 

КАЗУС  2

Като ползваме данните от първия пример, приемаме, че работодателят е одобрен за подкрепа за максималния период -  3 месеца:

1. Разчети без влияние на изискването за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца:

            Бизнесът получава реална подкрепа, а бюджетът губи 560.34 лв.

2. Разчети при изискванията на чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца и запазване размера на възнаграждението на служителя:

Хазната печели 679.32 лева за целия период. Към тази сума следва да се добавят и спестените обезщетения за безработица*, които НОИ би изплатил на лицето за три месеца, ако заетостта не беше запазена за допълнителния период.

*Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2020 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.