Европейска директива за качеството на питейната вода, която трябва да се прилага във всички страни от ЕС, се оказа нов източник на драми за българските ресторантьори.

Европейските законотворци искат да накарат заведенията в ЕС да предлагат на клиентите си безплатна вода от чешмата вместо наложилите се пластмасови бутилки. Това обаче притесни представители на този бизнес у нас, които съзряха риск за печалбите си. Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, онагледи тревогите на бранша така: "Идвате с компания от четирима души в заведението, искате четири кани вода и не консумирате нищо друго. Ако има безплатна вода, какво става с минералната вода, която се продава в заведенията? Ако всички започнем да пием безплатно чешмяна вода, от какво ще се прехранва този търговски обект, защото има сервитьори, бармани, които ви обслужват. Не мога да си представя какви стимули може да има, за да се случи това", коментира известният бизнесмен в интервю за "Евронюз".

"Аргументацията" на Алибегов е нелепа - никой не ходи в ресторант, кафене, сладкарница или бар, за да се налива с безплатна вода на корем. Неприемлива е тревогата му за "прехраната" на търговските обекти - всеки знае, че заведенията печелят от скъпите ястия, алкохолни и безалкохолни напитки, а бутилираната вода, продавана, естествено, с висока надценка, само допълва основните им приходи.

Браншът, който сериозно пострада заради ограниченията по време на ковид пандемията, получи много реверанси от държавата, подкрепян от мощно политическо лоби - помощи, намалена ДДС ставка, и, изглежда, се разглези. Сега Алибегов обяснява, че ако от Брюксел натискат заведенията да предлагат безплатна вода, би трябвало да има и компенсации заради загубата на приходи.

Всъщност много кафенета и ресторанти в други европейски страни сервират и без евродирективи чешмяна безплатна вода на клиентите си. Така се поднася например кафето във Виена, в Гърция и Турция, по Средиземноморието и навсякъде, където има надежден контрол върху ВиК компаниите и чиста питейна вода. Възрастните хора у нас си спомнят, че навремето в ресторантите никой не е поръчвал пластмасови бутилки. 

Чешмяната вода е здравословна, тя идва от проверени източници, при бутилираната не винаги знаем какъв е нейният път - от пълненето през складовете, открития превоз до трапезата, обяснява Николай Танчев от Фондация "Гея". Отделни проблеми са огромните количества пласмасови отпадъци, част от която не се рециклират, а също и микрочастиците пластмаса, които изпиваме заедно с бутилираната вода.

Директивата

През 2018 г. Европарламентът приема план за насърчаване употребата на питейна чешмяна вода. По искане на европейските депутати в директивата за качеството на водата е записано, че националните власти трябва да насърчат ресторанти, барове, кафенета и столове да предлагат на клиентите чешмяна вода. Държавите от ЕС са длъжни да правят оценка и управление на риска на системите за водоснабдяване и да гарантират, че материалите, използвани за водовземане, пречистване, съхранение или разпределение, които влизат в контакт с водата:

• не заплашват пряко или косвено човешкото здраве;
• не влияят неблагоприятно върху цвета, миризмата или вкуса на водата;
• не засилват микробния растеж;
• не изпускат замърсители във водата при по-високи нива, отколкото се счита за необходимо за предназначението на материала.

Срокове и етапи 

Според евродирективата поетапно ще бъдат въведени допълнителни методики за изпитване и процедури за приемане на разрешени изходни вещества и крайни материали (до 12 януари 2024 г.), както и списъци с разрешените изходни вещества (до 12 януари 2025 г.).

И още:

Държавите от ЕС трябва:

• да подобрят или да поддържат достъпа до питейна вода за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи;
• да гарантират, че е налице подходяща, актуална информация за питейната вода;
• до 12 януари 2029 г. да изготвят набор от данни за мерките, предприети за подобряване на достъпа до и насърчаване на използването на вода, предназначена за консумация от човека;
• до 12 юли 2027 г. да изготвят набор от данни за оценка и управление на риска и мониторинг на водосборните басейни за пунктове за водовземане;
• да изготвят набори от данни за резултатите от мониторинга на качеството на водата, произшествията и всички предоставени дерогации.

ЕК ще извърши оценка на директивата до 12 януари 2035 г. и междувременно ще преразглежда микробните и химическите стандарти, както и процедурите за мониторинг, вземане на проби и оценка на риска най-малко на всеки 5 години.