България няма да отменя валутния борд и да променя фиксирания курс лев-евро до влизането ни в еврозоната. В чакалнята на еврозоната, както се нарича валутния механизъм ERM, страната ни ще влезе с курс 1.95583 лева за едно евро. Това увериха управителят на БНБ Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов по време на 14-та годишна среща на правителството с бизнеса, в която участва и премиерът Бойко Борисов.
„Намираме се на финалната права по преговорите за присъединяване към ERM II. Тази тема трета година никога не е поставяна и по време на разговорите с европейските финансови институции“, категоричен бе управителят на БНБ.
По-късно финансовият министър Владислав Горанов увери, че ако някоя от страните в еврозоната повдигне въпроса за промяна на фиксирания курс, "просто няма да влезем".
Уверението идва след появилата се през задния вход промяна в Закона за БНБ, която предизвика опасения, че България може да влезе в чакалнята на еврозоната с по-различен курс лев-евро от сегашния и това да доведе до обезценяване на спестяванията на хората. В края на миналата седмица в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон се появи поправка в Закона за БНБ, внесена от депутати от ГЕРБ, начело с Менда Стоянова.
Предложението е в закона за БНБ да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото трябва да стане е равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.
На практика това означава, че други държави ще може да искат промяна на курса, който е 1.95583 лева за едно евро, а това, макар и теоретично, може да доведе до натиск за обезценка на валутата ни.
Управителят на БНБ Димитър Радев оправда начинът, по който се прави тази важна поправка с това, че централната банка нямала законодателна инициатива и затова използвала депутатите. "Причината за поправката е чисто техническа и юридическа. ЕЦБ и Еврокомисията откриха несъответствие в нашето законодателство и европейската правна рамка, тъй като валутният механизъм изключва фиксирани курсовe", обясни Радев.
"И два месеца да беше стояла тази законова поправка на нечий сайт, пак щеше да има спекулации", заяви финансовият министър Владислав Горанов. Според него напрежението идвало по две оси - едната е недоверието в еврото, а втората, нежеланието на определени среди, свързани с проруски партии, България да се интегрира по-силно с еврозоната. "Процесът е необратим. Пътят към еврото е гладък. България ще влезе с този курс, а бордът ще бъде заменен с приемането на еврото. Нищо друго няма да се случи", увери финансовият министър.
Премиерът Бойко Борисов също коментира темата: "Няма да има вдигане на цените, Ще влизаме там с днешния курс. И няма да пада валутния борд".
Правителството очаква страната ни да бъде поканена в чакалнята на еврозоната в края на април, а както се похвали финансовият министър - на неговия рожден ден 30 април. Очакванията са престоят в чакалнята до приемането на еврото да бъде около две години.
НАГЛАСИ
50% от пълнолетните българи са против въвеждането на еврото, сочат данни от социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и цитирано от БНТ. Допитването е проведено от "Тренд" по метода на прякото полустандартизирано интервю. От него става ясно, че едва 19% подкрепят въвеждането у нас на еврото. 54% от пълнолетните българи искат референдум за влизането на България в еврозоната. 60% от анкетираните пък смятат лева за стабилна валута. Основните притеснения на българите при приемането на еврото са свързани с поскъпването на живота. Цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините единната валута да е нежелана в най-бедната икономика в ЕС.
