Медия без
политическа реклама

Валят още критики срещу Националния план за възстановяване

България пак ще "усвоява" евромилиарди, опасяват се икономистите от ИПИ

ИПИ
България се очаква да реализира едни от най-големите макроикономически ефекти сред държавите от ЕС – както пряко от реализирането предвидените инвестиции, така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите страни на съюза заради все по-дълбоката интеграция на икономиките в общия пазар, посочват от ИПИ

Националният план за възстановяване и устойчивост много напомня на печалния  опит с оперативните програми - гони се усвояване на средства по проекти и реформи със съмнително качество и неясни ефекти. Това е изводът на Института за пазарна икономика. Експертите от ИПИ представиха днес свое проучване, озаглавено "Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост". Националният  план, който все още не е в сила, защото ЕК не го одобри и го върна с много забележки, предвижда инвестиции за 21 милиарда лева, от които  близо 13 млрд. са финансиране от ЕС.

Европейската комисия е върнала на "поправителен" представения от България Национален план за възстановяване и устойчивост, защото има твърде много забележки - особено в частта "Енергетика и зелен преход".

Документът, който трябва да се доработва от властите, съдържа 59 инвестиционни проекта и и 46 реформи в четири основни "стълба" - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".

"Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат", опасяват се от ИПИ. 

Икономистите посочват, че "капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание". И изтъкват, че последните забележки на Брюксел показват, че засега България не се справя с изготвянето на силна и аргументирана програма за инвестиции, подплътена с  индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, и с както и оценка на общото въздействие върху икономиката. 

Ето част от конкретните критики на ИПИ: 

  • Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г.
  • Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.
  • По оценки на ЕК през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП - както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%).
  • Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции, той не може да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори.
  • Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите.
  • Няма ясно дефинирани цели и индикатори и това не позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите. 

 

 

Още забележки

Основна част от реформите са представени не по същество, с инструментите за реализацията им - промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури, посочват авторите на критичния анализ.  

"Няма връзка между част от проектите и реформите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите.  Липсва обвързаност на отделните проекти (може би с изключение на инвестициите в енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и без ясна концепция за реформите и развитието на секторите. Около ¾ от разходите са за изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори,  отбелязват от ИПИ. 

 

Ключови думи:

ИПИ, НПВУ

Още по темата