Присъединяването на България към еврозоната от 2024 г. става все по-несигурно. От миналата година страната ни е в чакалнята на еврозоната, но влизането в клуба на богатите се отдалечава заради непокриването на два от трите технически критерия - инфлацията и размера на бюджетния дефицит. Това споделиха експерти по време на финансовия форум NEXT DIFI днес в столицата.
Най-рано може да влезем в еврозоната през 2026 г., ако имаме смислено, консервативно управление на публичните финанси, посочи бившият финансов министър Симеон Дянков, който се включи във форума чрез видеовръзка. Той посочи, че двуцифрената инфлация у нас е твърде висока, за да може Европейската централна банка да си затвори очите.
В момента инфлацията в България е 17% - сред най-високите в страните от ЕС, докато според Маастрихтските критерии страна членка на ЕС може да се присъедини към еврозоната при инфлация не по-висока от 1.5 пункта над средната в трите страни членки с най-ниска инфлация.
Бюджетният дефицит за тази година пък ще е над 4%, а през следващите две години се очаква да се задълбочи до над 6% при взетите решения за нови компенсации, данъчни облекчения, ръст на пенсии и на социални плащания. Таванът за влизане в еврозоната е не повече от 3% дефицит.
Бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов също изрази притеснение за ръста на инфлацията и дефицита и призова за консервативни бюджети следващите години. Според него обаче няма политическа воля за това, особено при тези чести смени на правителства и парламентарни избори, в които политиците по всякакъв начин се опитват да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари.
Според икономиста Георги Вулджев трябва рязко да се редуцира бюджетният дефицит, за да се пребори инфлацията. Ако политиката на харчене на публични средства не се промени, вдигането на лихвите няма да успокои инфлацията, смята той.
"При влизане в еврозоната в България ще се отключи един огромен ресурс от порядъка на 10 – 15 млрд. евро, които в момента стоят като резерв в БНБ заради валутния борд. Те могат да се използват за инвестиции в икономиката, тази пари са двойно повече от средствата, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост, припомни Симеон Дянков.
На форума бе представено и проучване, според което близо 80% от българите са силно обезпокоени от високата инфлация. Проучването е изготвено от социологическа агенция "Тренд".
76% от българите се притесняват как ще си плащат битовите си сметки, когато към обичайните разноски се добавят и разходите за отопление. Само 17% не очакват проблеми, а 7% не знаят или не могат да преценят дали ще ги затрудни финансово идещата зима.
77% от участвалите в допитването са споделили, че заради масовото поскъпване ограничават покупките си на стоки за дома. Подобен е делът (73%) на хората, които се отказват от нови обувки и дрехи, за да пестят семейния бюджет. Всеки втори (56%) твърди, че вече прави икономии и като купува по-малко храна.
Като цяло 78% от анкетираните са споделили, че очакват финансови трудности през 2023 г.
Освен високата инфлация друг ширещ страх е безработицата - 43% се страхуват, че могат да бъдат уволнени или съкратени и да останат без доходи, показва проучването.
55% от българите очакват икономическото положение в страната да се влоши, 29% не виждат изгледи за промяна и само 11% смятат, че ще настъпи подобрение. Оптимистите са предимно млади и образовани хора, с добра работа и високи доходи, посочват от "Тренд".
