Повече от 12 часа депутатите обсъждат на второ четене закона за държавния бюджет за 2022 г., който трябва да влезе в сила от 1 април. От 9 часа сутринта до към 22 часа вечерта народните представители успяха да гласуват единствено член 1 от закона. Това е и най-важният текст, в който са основните параметри на бюджета - приходи и разходи по отделни пера.
Среднощното заседание на парламента продължава до пълното приемане на закона за бюджета.
Многочасовите дебати са прекъсвани от различни процедурни изказвания и почивки, основно по искане на опозицията, която по всякакъв начин се опитва да забавя гласуването на законовите текстове. Над 140 предложения за промяна в разходната част на бюджета са внесли депутати между първо и второ четене. Две трети от тях са на народни представители от ГЕРБ.
С две-три изключения всички предложения на опозицията бяха отхвърлени от мнозинството. С гласувания чл. 1 депутатите приеха следните параметри:
- Бюджет 2022 е с около 13% по-голям от миналогодишния като планираните разходи са за над 63.1 млрд. лв.
- Заложен дефицит от 5.9 млрд. лв. - 4.1% от БВП. Без разходите, свързани с ковид-мерки, дефицитът се намалява до 2,5% от БВП.
- Два пъти повече държавни инвестиции, достигащи 8.2 млрд. лв.
- Максимален нов дълг, поет през годината - 7,3 млрд. лв. (3 млрд. лв. от него са за рефинансиране на стар дълг.)
- Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 4.8% и средносрочната инфлация от 5,6%.
Сутринта дебатите започнаха още със заглавието на закона.
"Не трябва да е закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., а закон за базов бюджет за 2022 г.", заяви бившият финансов министър Кирил Ананиев. Той разви тезата, че този закон не е с хоризонт от 1 година, а само за три месеца - от април до юни, време, през което трябва да се приемат и остойностят политиките и приоритетите, за които е управляващата коалиция се е споразумяла. "Този закон е само базата, върху която ще стъпи истинският бюджет за годината", каза Ананиев.
Повече от час отне на шефа на бюджетна комисия Любомир Каримански (ИТН) само да изчете предложенията на народните представители за повече приходи в бюджета, с които да се покрият исканите от тях по-големи разходи. Между първо и второ четене бюджетната комисия бе залята от над 140 предложения за промени в законопроекта. По-голямата част от тях, дойдоха от депутати от ГЕРБ, въпреки че те са и най-големите критици на "разточителния" и "охолен" бюджет на "Промяната".
Бившият министър на вътрешните работи от ГЕРБ Христо Терзийски обяви от парламентарната трибуна, че парите за МВР трябва да се завишат, защото е "въпрос на национален интерес". ГЕРБ настоява МВР да получи над 400 млн. лв. повече, като част от тези средства отидат за увеличение с 15% на заплатите. "Полицаите са най-уязвими от инфлационния натиск заради невъзможността за странични доходи", каза Терзийски.
Николина Ангелкова поиска 120 млн. лв. повече за сектор Туризъм, като парите отидат за завишаване на националната реклама на България като туристическа дестинация, завишаване на субсидията за чартърните полети и на директните помощи за туристическите фирми.
Илин Димитров от "Продължаваме промяната" я репликира, че за успешното развитие на туризма е по-важно да се поправи "тежкото наследство" от предишните управления - лоша инфраструктура, безобразно сметозвозване по курортите, проблеми с концесиите на плажовете. "Бюджетът ще позволи да се работи спокойно, когато се спрат течовете", заяви Димитров.
"Приходната част на бюджета е подценена", обяви Йордан Цонев от ДПС. Според него най-малко още 1 милиард лева ще влязат повече в бюджета заради по-високата инфлация и по-високия от очакваното икономически растеж, с който завършва 2021 г. "Да върнем част от тези пари на хората и общините, да ги компенсираме заради инфлацията в аванс, а не да чакаме актуализацията на бюджета през юли", призова Цонев.
Неговият съпартиец Петър Чобанов защити от парламентарната трибуна по-големи трансфери към общините за увеличаване възнагражденията в общинските администрации. "Планираният ръст на заплатите е само 1.6%, твърде ниско. Заетите в общинските администрации в малките населени места трябва да бъдат мотивирани да останат, а не да бягат в големите градове и в чужбина", каза Чобанов. Той посочи, че със 150 000 души е намаляла заетостта през 2021 г. спрямо 2019 г. , като по-голямата част от тези хора не са регистрирани в бюрата по труда, защото са напуснали страната.
ДПС настоява също за по-голямо подпомагане на земеделските стопани, за 50 млн. лв. допълнителни компенсации за отопление с дървесина и пелети, 30 млн. лв. повече за оборудване на професионалните училища.
Вицепремиерът Корнелия Нинова успокои, че с промените в горските стопанства, ще има по-евтина дървесина за всички. От десетина дни държавните горски стопанства продават директно добита от тях дървесина за огрев в 17 склада в страната, които ще нараснат до 56, цените там са два пъти по-ниски от тези на прекупвачите, предстои горските стопанства да наемат още работна ръка и да закупят нова техника, за да разширят дърводобива, изброи вицепремиерът. "Не искаме да изземваме функциите на частни и общински фирми, но искаме да прекратим пускането на приближени фирми в държавните гори да секат безконтролно повече от разрешеното и да трупат печалби от по-високите цени", заяви Нинова.
Бившият земеделски министър от ГЕРБ Десислава Танева поиска разходната част на бюджета да бъде завишена с 270 млн. лв. заради повече субсидии за земеделските стопани. Това се налагало заради по-големите им разходи, свързани с високите цени на енергията, както и повишеният от 420 на 710 лв. минимален осигурителен доход от 1 април. Управляващата коалиция увеличи подкрепата за малките земеделески стопани само с 5 млн. лв. повече от планираното, които ще се раздадат като еднократна помощ на близо 30 000 земеделски стопани.
ГЕРБ разкритикуваха и прехвърлянето на бюджетите на БАХБ и ИАГ към Министерски съвет, въпреки, че законово те все още се водят към земеделското министерство и няма подкрепа за отделянето им. Земеделският министър Иван Иванов успокои опозицията, че работата на двете агенции ще бъде обезпечена, докато те реално се отделят към МС. Иванов припомни, че неколкократно е имало скандали с дейността на БАХБ и ИАГ, които са били замазвани от предишни ръководства на Министерството на земеделието и това е причината за преструктурирането.
Часове наред парламентарната трибуна депутати от опозицията представяха исканията си за повече разходи в общините, от които са избрани. Повече пари бяха поискани за култура, здравеопазване, спорт, отбрана. Шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански им направи забележка, че не може да искат всички тези допълнителни харчове да бъдат финансирани за сметка на завишаване на приходите от ДДС и акцизи. "Господин Ананиев знае много добре, че ако завишим тези приходи, ще нарушим фискалното правило разпределението от данъци да не надвишава 40%. С всички ваши искания ще достигнем 70%", обърна се Каримански към депутатите от ГЕРБ.
Кирил Ананиев от ГЕРБ за пореден път разви тезата си, че бюджетът е със сгрешена философия и че управляващите водят страната към наказание от Брюксел заради свръхдефицит.
Финансовият министър Асен Василев опроверга тази опасност и обясни, че дефицитът и допълнителния дълг ще бъдат използвани за инвестиции, а не за социални разходи. "Заемите, които са предвидени в този бюджет, са горе-долу половината от капиталовите инвестиции, предвидени в този бюджет", каза Василев.
От "Продължаваме промяната" предложиха разискванията по чл.1, в който са приходите и разходите на бюджета, да бъдат преустановени и той най-после да бъде гласуван. Това предизвика силно недоволство сред опозицията. "Запушвате устата на опозицията. Такова нещо досега не е било в Народното събрание", възнегодува Николай Дренчев от ГЕРБ. "Било е, било е. Даже и по-лошо", отговори му председателстващият заседанието Кристиян Вигенин.
Последва още половин час процедурни изказвания от страна на ГЕРБ, за което те получиха упрека, че единствено губят парламентарно време. След половинчасова почивка мнозинството реши да продължи дебатите по чл.1 от бюджета.
