Държавата не може да изплати обещаните компенсации на домакинствата, останали без ток по Коледа, както беше обещано това да стане с февруарските фактури. Причината е, че няма законово основание Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да преведе сумата от 2.2 млн. лв. на трите електроразпределителни дружества, които да направят отстъпка от сметка за тока. Затова ще трябва парламентът да гласува спешно промяна удължителния закон за бюджета.
Това стана ясно на днешната енергийна комисия в парламента, на която депутатите бяха поканили представители на Министерството на енергетиката, на КЕВР и на трите електроразпределителни дружества за обсъждане на причините десетки хиляди потребители да останат дни наред без ток по време на коледните и новогодишните празници.
Заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов първо увери депутатите, че пострадалите домакинства ще бъдат компенсирани от държавата към 20 февруари със сметките за тока, потребен през януари, но по-късно се коригира, че всъщност има проблем.
Не е ясно колко време ще отнеме на Народното събрание да гласува липсващата разпоредба и дали ще може този месец домакинствата да получат помощта от държавата. По данни на Министерство на енергетиката става дума за около 26 000 абонати, които ще получат около 100 лв. компенсация.
В същото време от Комисията за енергийно и водно регулиране съобщиха, че ще задължат трите електроразпределителни дружества автоматично да изплатят неустойки на всички свои абонати, които са останали без ток повече от 24 часа.
"Проверката на КЕВР приключи, до края на седмицата ще бъдат изпратени констативни протоколи на трите ЕРП-та и ще бъдат поискани обяснения от тях в 7-дневен срок. След което КЕВР ще издаде принудителна административна мярка и на трите дружества автоматично да изплатят неустойки на тези свои битови абонати, които са останали без ток повече от 24 часа", обяви шефът на Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергика“ в КЕВР Пламен Младеновски.
Според общите условия в договорите на дружествата размерът на обезщетенията е по 30 лв. при прекъснато електрозахранване над 24 часа и по 20 лв. за всеки следващи 12 часа.
Проверката на КЕВР е показала, че трите дружества разполагат с достатъчен брой аварийни екипи, които са обезпечени с необходимите уреди, инструменти и превозни средства, но в началото проблемът с авариите по електропреносната мрежа заради тежката метеорологична обстановка е бил подценен. Освен това за ЕРП-Запад и ЕРП-Север са установени масово непочистени от дървета просеки в сервитутните зони, както и неотстранени опасни дървета извън сервитутните зони. "Установяваме системно неизпълнение на мерките за техническото обезпечение и антиаварийни дейности на двете дружества. Не ни бяха представени и писмени доказателства, че лесничействата отказват да почистят опасните дървета, както твърдят дружествата", заяви Младеновски.
От ЕРП Запад ("Електрохолд"), където имаше най-много аварии по Коледа, обявиха, че до момента са получили 3868 искове за изплащане на неустойки. От тях 3680 отговарят на условията - в жилището да има потребление поне 1 киловат в последните 13 месеца и да не са незаконно присъединени, и е поискана банкова сметка, но само 855 са изпратили такава. Реално обработени и изплатени компенсации има за около 700 абоната.
И трите ЕРП-та се оправдаха с невиждан от 2015 г. снеговалеж и обледяване, които са причина за множеството паднали дървета върху електропреносната мрежа и за изключително тежки условия за отстраняване на авариите, като екипите трябвало да газят преспи сняг от половин метър. От ЕРП-Юг дори обявиха, че обжалват заповедта на служебния министър на енергетиката за отказ да признае форсмажорни обстоятелства, което означава, че дружеството не е имало намерение да плаща неустойки на пострадалите си абонати.
Дружествата се оплакаха и от тромавата процедура по ЗОП за избор на фирми, които да почистват сервитутните зони. Масово те вършели работата некачествано или изобщо не я вършели, заради което се налагало ново обявяване на обществени поръчки и чакане с месеци. "Правим собствени инвестиции за премахване на дървета, но АДФИ ни глобява, защото не сме спазили ЗОП", оплака се Радослав Цветков от "Електрохолд".
"Проблем има и в Закона за устройство на територията, който ни затруднява при смяната на стълбове и електропроводи - налага се да минаваме през тежка процедура на проектиране и разрешително за строеж. Искаме облекчаване на процедурата по този закон", заяви Ангел Ангелов от "Енергопро".
ПО-ВИСОКИ САНКЦИИ
Междувременно Министерството на енергетиката и КЕВР обсъждат нов законопроект, в който задълженията на електроразпределителните дружества да бъдат детайлно разписани, а сегашните санкции за неизпълнение на задълженията към абонатите да скочи петкратно до 50 000 лева.
Това съобщиха от Министерство на енергетиката по повод среща на министър Жечо Станков с директора на Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергика“ в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски. Двамата са обсъдили създаването на специален законопроект, според който електроразпределителните дружества ще бъдат задължени да търсят потребителя в случаите, когато не са изпълнили своите задължения, свързани с предоставянето на електрозахранване.
Предвижда се също и увеличаване на размера на неустойките, които електроразпределителните дружества дължат на потребителите при спиране на тока, както и те да станат автоматично дължими, без да се налага абонатите да подават специални искания за тяхното получаване.
„Трябва да спрем порочната практика ЕРП-тата кратковременно да възстановяват електрозахранването с цел да не дължат неустойка“, заяви министър Станков. Ето защо в новия законопроект ще бъде изрично указано, че ако продължителността на прекъсването или ограничението на електрозахранването надхвърля 48 часа за период от 72 часа, операторите заплащат на крайните клиенти неустойка.
Проверките на Министерството на енергетиката и на КЕВР са установили, че основен проблем за прекъсването на електрозахранването са недобре почистените просеки. Жечо Станков и Пламен Младеновски се обединиха около необходимостта от повишаване на контрола от страна на ЕРП-тата към дейността на наетите фирми, които почистват тези терени.
Предвижда се още законопроектът да дава директна възможност на кметовете, които познават в детайли проблемите в населените места, да участват в инвестиционната програма на електроразпределителните дружества. От своя страна КЕВР ще получи повече правомощия във връзка с приоритетните инвестиции в регионите.
В тримесечен срок от влизането в сила на законопроекта операторите на електроразпределителните мрежи ще трябва да приведат в съответствие с него общите условия към договорите с техните крайни клиенти, така че те да работят в полза на потребителите.
ТРАЙНИ КОМПЕНСАЦИИ
Работодателските организации настояват компенсациите за скъпия ток да се регламентират трайно в закон и да се активират и дезактивират автоматично, вместо да се чака решение от Народното събрание и правителството.
Това са обявили представителите на бизнеса на среща с министъра на енергетиката Жечо Станков. Министърът от своя страна обещал, когато назначи ресорен заместник-министър, той да започне работа по въпроса.
Предложението на бизнеса е да се изработят два вида компенсации – един универсален за всички небитови потребители и един специален за енергоинтензивните дружества. Универсалният инструмент да има долен праг, под който вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) правят небитовите потребители, а компенсации получават производителите на ток и горен праг, над който вноски във ФСЕС правят производителите на ток, а компенсации получават потребителите, предлагат още работодателите.
Припомняме, че от 2022 г. небитовите потребители получават компенсации за ток, когато цените на тока на борсата се повишат над определено ниво. Тази помощ се предоставя от фонд СЕС, който пък се пълни с вноски от производителите и търговците на ток. Първоначално бизнесът получаваше компенсации при цени на тока над 280 лв. за мегават час, след това прагът бе свален на 200 лв., а в момента е 180 лв.
Работодателските организации са поискали също така да се обсъди в Брюксел възможност страните от Югоизточна Европа да получат компенсация от Европейската комисия заради свръхвисоките цени на електроенергия в региона. "Предприятията от региона понасят огромни негативни от несъвършенствата при ценообразуването на европейския електроенергиен пазар, липсата на достатъчна свързаност със Западна и Северна Европа, както и тежестта от осигуряването на енергийната сигурност и дефицит на електроенергия за Украйна и Молдова", посочват представителите на бизнеса.
