Два научни центъра към Българската академия на науките (БАН) имат негативно становище по гласуваната в четвъртък от парламента промяна в официалното название на празника на 24 май. Това става ясно от публикувани документи на страницата на Народното събрание, съобщава "Медиапул".
С промени в Кодекса на труда депутатите промениха названието на официалния празник от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" в "Ден на българската писменост, просвета и култура". Решението бе взето по предложение на депутатите от ВМРО, които смятат, че с определението "славянска писменост" се оставя пространство за интерпретации в полза на твърденията за съществуване на македонски език.
Според двете становища на различни научни екипи в БАН става ясно, че акцентирането само върху българската азбука (кирилицата, създадена от Преславския кръг книжовници) "откъсва" от празника Кирило-Методиевото дело, на което България безспорно е приемник.
"Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден", пише в становището на Научния съвет на Института за български език.
Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при БАН също смята, че фразата "славянска писменост" трябва да се запази в официалното название на празника.
"Предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на България в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейската значимост на св. Просветители", с което свежда 24 май само до национален празник, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост", пише в официалното становище на центъра.
