Родът Тодорови (или Теодорови) дава на България известни общественици, учени и военни дейци в края на XIX и началото на ХХ век. Корените му са в Болград, Бесарабия. Основоположниците на рода се местят там от България след Руско-турската война (1828-1829). В семейството се раждат пет момчета и едно момиче.
Най-възрастен от тях е Георги Тодоров, роден през 1858 г. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. Участва като офицер в пет последователни войни. През 1910 г. е произведен в чин генерал от пехотата. Командир на 7-ма Рилска пехотна дивизия. По време на Първата световна война командва 3-та армия в Добруджа. След края на военните действия преминава в запаса.
Безспорно
най-популярното име в рода сред нашата общественост
е на Александър Теодоров-Балан. В своя почти 100 годишен жизнен път (1859-1959) той прави блестяща професионална кариера. След дипломиране в Болградската българска гимназия получава солидно образование по славянска филология в Лайпциг и Прага. През следващите десетилетия се превръща в именит учен - езиковед. Балан е първият ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1889), който тогава е все още Висше училище. Написва повече от 300 трудове, посветени на родния език и езикознание. Академик, главен секретар на българската екзархия, сред лидерите на масонството в страната. Един от основателите и организаторите на туристическото движение в България.
Друг от братята, макар и с различна фамилия, е Михаил Балански. Той завършва машинно инженерство във Виена със специалност "Топлотехника". По-късно се нарежда сред
основоположниците на топлофикацията в София.
Проектира и осъществява авторски контрол в емблематични столични сгради - Царския дворец, Българската народна банка, Съдебната палата и др.
Най-малкият от братята е Атанас Теодоров. Той е роден през 1872 г. Дипломира се като медик във Виена. Професор в Медицинския факултет на Софийския университет, създател на катедрата по съдебна медицина. Става популярен като експерт по делото на поета Пейо Яворов, прави аутопсия на тялото на Лора Каравелова.
Сестрата Катерина следва химия в Париж, но не завършва. Омъжва се твърде млада. По време на бременност се разболява и умира.
Най-малкият - Мартин Теодоров има голяма роля за благоустрояването на София. Той получава гимназиално образование в Болград. Учителства 3 години в Македония от името на Екзархията. След това става виден столичен адвокат, член на Народнолибералната (стамболовистка) партия. На 7 юли 1905 г. се провежда заседание на Столичния градско-общински съвет (СГОС). Приема се оставката на действащия кмет Петко Николов и на негово място е избран именно Мартин Теодоров с 23 гласа от присъстващите 24 общински съветници.
Под ръководството на Теодоров общината разгръща мащабна благоустройствена дейност. През януари 1906 г. СГОС приема решения за построяването на Общинска минерална баня с хотел при баните, на покрити пазари, скотобойна, сгради за 5 училища, за лечебници и настаняване на пожарната команда. Също така за довършване корекцията на Владайската и Перловската река. И не на последно място - полагането на паважна настилка по улиците на стара София.
За да обезпечи финансово реализирането на тези мащабни проекти СГОС упълномощава Теодоров да осигури от името и за сметка на Столичната община външен заем в размер на 35 млн. златни лева. В тази връзка на 23 януари 1906 г. Народното събрание приема закон, с който се разрешава сключването на кредита. Заемът е договорен с две банки от Берлин и с българската Генерална банка. Той е с 5% лихва и емисионен курс 81%, платим в срок от 100 шестмесечия или за 50 години.
Кметът е изключително практичен и скоростен
в осъществяване на предвидените намерения. Най-напред започва благоустрояване на уличната мрежа в центъра на столицата. За първи път този въпрос се обсъжда от Общинския съвет в заседание на 26 февруари 1906 г. Кметът Теодоров очертава необходимостта от застилане на улиците и площадите с каменна и керамична настилка. По негово настояване са назначени две комисии от специалисти, които проучват подробно вариантите. Те доказват аргументирано предимствата на жълтите павета. Конкурсът за полагане на паважната настилка е спечелен от "Българското индустриално керамично дружество Изида", чиито фабрики се намират на гара Новоселци.
В България обаче не е усвоена направата на керамични павета. Ето защо те започват да се внасят от специализирано предприятие в Австро-Унгария. Произвеждат се от варовика мергел, известен под името "марга", който се добива в една единствена кариера край Будапеща. Технологията включва изкопаване и изсушаване на материала, смилане на прах, формуване и изпичане в специални пещи при температура 1300 градуса по Целзий.
Този паваж има два пъти по-висока якост от гранитните кубчета,
добре отразява светлината, лесно се мие и чисти. През 1907 и 1908 г. в центъра на София са постлани с жълти павета общо 59 302 кв. м. А окончателното павиране с керамични блокчета завършва през следващата 1909 г. С тях са покрити бул. "Цар Освободител" заедно с площада пред Народното събрание и части от съседните улици: "Аксаков", "6-ти септември", "Георги Раковски" и др. По време на полагането на жълтата настилка кметът Мартин Теодоров назначава комисия, която да контролира постоянно дейността. В резултат през следващите десетилетия жълтите павета се превръщат в една от емблемите на столичния град и са обявени за защитена територия.
През юли 1907 г. в СГОС се обсъждат и утвърждават поемните условия за построяването на два сводови моста от армиран бетон върху Перловската река. Те са с отвор 12 метра и се намират на улиците "6-ти септември" и "Ангел Кънчев".
Специални усилия се полагат за водоснабдяване на разрастващия се град. Още през 1903 г. е приет проект за изграждане на Боянския водопровод. Владайската и Боянската река са вкарани в общ резервоар под село Бояна. Оттам водата се насочва по две тръби към София, като се заобикалят градските части. На 5 декември 1907 г. обектът е тържествено осветен в присъствието на кмета Теодоров, общински съветници и множество граждани. А окончателното завършване на водопровода става през 1912 г.
Кметът и общинското ръководство афишират своето благосклонно отношение към двореца. На 3 януари 1907 г. помпозно се открива новата сграда на Народния театър в присъствието на княз Фердинанд І. Той е освиркан от недоволни студенти, към него полетяват и снежни топки. Намесва се полицията и това предизвиква улични боеве. На следващия ден Софийският университет е закрит, уволнени са всички преподаватели. Кметът Теодоров изпраща писмо до монарха, в което изразява възмущение от необмислените враждебни действия на младежите. Изказват се чувства на вярност и преданост от Столична община към княза, престолонаследника Борис и цялата династия.
През януари 1908 г. управлението на страната е поето от Демократическата партия и на власт идва правителство начело с Александър Малинов. Веднага се предприети промени в СГОС. На 19 март 1908 г. Софийският окръжен съд повдига обвинение срещу кмета, помощниците му и 8 общински съветници за корупция и постановява да се освободят от заеманите длъжности. Два дни по-късно Мартин Теодоров подава оставка и на негово място е избран Георги Сарафов.
