Зрелостниците, които не са изучавали даден предмет като профилиращ в 11 и 12 клас, да могат да се явят на допълнителна матура по избор на него не само върху съдържанието от общообразователната подготовка, но и върху това от профилираната, т.е. на по-високо равнище. Това предвижда проект за промени в закона за училищното образование, предложен от депутати от "Продължаваме промяна", начело с бившия просветен министър акад. Николай Денков, Христо Симеонов, Христо Петров (Ицо Хазарта) и др. Според тях поправките ще направят учениците по-конкурентоспособни и по този начин те няма да бъдат ограничени при кандидатстване в университети у нас и в чужбина.
В мотивите към проекта си депутатите посочват, че поправките се предлагат във връзка с констатирани пропуски в закона, за които са сигнализирали както депутати, така и омбудсмана Диана Ковачева. Става въпрос за това, че учениците могат да се явят на до две допълнителни матури по избор (освен на двете задължителни - по български език и по профилиращ предмет, изучаван на по-високо ниво в 11 и 12 клас) според нивото, на които са изучавали дадения предмет. Ако искат да се явят на матура по избор по физика, но не са учили този предмет като профилиращ в последните две години, матурата им трябва да е само върху съдържанието от общообразователната подготовка, т.е. на по-ниско ниво. Това ограничава правото на учениците да покажат знания на по-високо равнище, ако имат такива, придобити например в избираемите или факултативни учебни часове на втори гимназиален етап, или пък от частни уроци. Съответно ги ограничава и при кандидатстване в университети, които например изискват оценка от матура, държана на по-високо ниво.
Депутатите посочват, че проблем има например при обучението по математика във втори гимназиален етап (11 и 12 клас - бел. ред.) за ученици, които не са избрали този предмет като профилиращ, но които могат да решат да кандидатстват в специалности в наши или чужди университети, които изискват оценка от матура по математика. Те не могат да се явят на матура по желание по математика като профилиращ предмет, а само като общообразователен, а нейната тежест в балообразуването е по-малка. "Ученик, който не е изучавал този предмет като профилиращ във втори гимназиален етап, при кандидатстване в определени специалности във висши училища, в които се изисква оценка от дипломата за средно образование, ще бъде ощетен и няма да има възможност да кандидатства в тази специалност", пишат народните представители.
"Така например висши училища в страната и чужбина, при осъществяване на прием в специалности от направление "Компютърни науки" изискват оценка от държавен зрелостен изпит по математика върху съдържанието от втори гимназиален етап, като само в български висши училища има алтернатива да се кандидатства с оценка от трети държавен зрелостен изпит по съответния учебен предмет, изучаван в общообразователната подготовка, но тя е с по-нисък коефициент", обясняват още депутатите.
Промените са направени в текстовете, свързани с валидирането на компетентности. Компетентности в момента могат да се валидират от лица, които нямат основно или средно образование. Валидиране на компетентности по даден учебен предмет има и за лица със средно образование, ако учебният им предмет не е бил включен в дипломата им за средно образование. Проектът на ПП включва занапред в тази група и зрелостниците, които не са изучавали учебния предмет като профилиращ във втория гимназиален етап - валидирането всъщност ще става с явяване на допълнителна матура по този предмет. Добавя се и, че компетентности могат да се валидират не само за достъп до училищно образование, до професионално обучение или до пазара на труда, но и за достъп до обучение във висши училища.
ПРОЗРАЧНОСТ
Втора група промени създават задължения на областните и общинските администрации да публикуват на интернет страниците си своите стратегии за подкрепа на личностното развитие на децата заедно с годишните планове за изпълнение и финансиране на тези стратегии. Целта е повече прозрачност и обществен контрол върху работата на институциите. Други редакции са свързани с намаляване на административната тежест на училищата чрез включване на част от документите, които приема Педагогическият съвет, в Стратегията за развитие на съответната институция, и за създаване на отчетност по години. "Това ще създаде възможност за по-ефективно управление на качеството на обучение, като се запазват правомощията на Педагогическия съвет да определя най-важните политики, но вече в единен документ, с конкретни и измерими за отчитане и постигане цели", пишат от ПП.
