И тази година изпитът по български език и литература в края на седми клас спази традицията да предизвика спорове. Разказът "Череши" на Захари Карабашлиев събра противоположни коментари, вариращи от "безумен" текст до "прекрасен" разказ. Отвъд художествените му стойности обаче се появи и друг проблем - как министерството на образованието подбира текстовете за ученически изпити, както и защо за въпросния разказ са платени авторски права, въпреки че той вече е бил публикуван преди години.
Прессъобщението на МОН от деня на изпита гласеше, че разказът "Череши" е "оригинален текст на писателя, създаден специално за изпита" (учениците трябваше да го предадат подробно от името на неутрален разказвач). "Творбата е част от банка с произведения на съвременни български автори с безспорен авторитет. Още през миналата есен Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование на МОН се обърна с молба към известни писатели да предложат свои разкази, които отговарят на формата на изпита. Получиха се текстове с безспорни художествени достойнства, които ще бъдат използвани и през следващите години", посочиха от министерството.
В социалните мрежи обаче заваляха питания по какви критерии са избирани въпросните автори, колко са те, както и какъв хонорар са получили. Създаването на текст специално за изпита предполага плащане на авторското право върху текстовете. "Платено е, това е авторски текст", потвърдиха от МОН. Оттам посочиха, че е платено на всички поканени автори, представили творби, които отговарят на изискванията на изпита и влизат в банката от текстове. Целта е тази банка от текстове да се ползва и през следващите 3 години, а не всяка година да се поръчва и плаща. Авторите се задължават да не публикуват произведението си 3 години, ако не се е паднало на изпита.
Проблемът в случая е, че разказът "Череши" е съкратен и леко префасониран вариант на по-стар текст на Захари Карабашлиев, озаглавен "Костилки". Оригиналният вариант "Костилки" е бил публикуван в блога на писателя отдавна, като вчера е бил изтрит оттам, свидетелстват читатели. Сравнението между пуснатия във фейсбук текст на "Костилки" и публикувания от "Сиела" разказ "Череши" действително показва, че двата текста са с еднакъв сюжет (българин се завръща от Америка, отивайки в родното село на баща си), едни и същи герои (майката, лелята, синът - главният герой, който разказва), които отиват с "фиатчето" към едно и също място (селото на бащата), финалът е идентичен и т.н.
От МОН коментираха, че в разказа за изпита са използвани мотиви от съществуващи произведения. Посочиха, че не знаят да има публикация на пълния текст предварително. Според тях, ако текстът е различен, то тогава няма проблем. Сумата, която е дадена както на Захари Карабашлиев, така и на останалите автори, не може да се каже, уточниха оттам.
"Сега" опита да се свърже с писателя Захари Карабашлиев, но засега неуспешно. Пред Би Ти Ви вчера той коментира, че в края на м.г. от МОН са се обърнали към него с покана да участва със своя разказ. Той отказал, тъй като в съзнанието му подобен вид преразкази се свързвали с преразказ на класици или на класически произведения. "След това обаче поканата беше подновена един или два пъти и аз се оставих да бъда убеден, мисля за добро, да участвам и ако мога да бъде полезен образованието да е по-близо до действителността, до съвременните проблеми и теми. Това е разказ за един млад мъж, който е живял дълги години в чужбина и се връща да продаде наследствени имоти и се случва нещо, което го кара да остане. Мисля, че това беше нещо, което би резонирало добре с младите хора", коментира той.
