Проведеният преди месец и половина у нас тест по природни науки сред учениците в 9. клас заслужава особено внимание. Не само защото е първият по рода си дигитален изпит, с каквито западните ученици са свикнали, но и първото от много години насам тестване на уменията на младежите ни по природни науки - нещо различно от традиционните български и математика, които се проверяват в 4, 7 и 10. клас. Оценките са много слаби, но не и изненадващи на фона на резултатите от PISA 2022, на която деветокласниците ни показаха същото незадоволително ниво. Въпросът е на какво се дължи посредственото представяне на 9-класниците и какво ще правим оттук нататък? Ще използваме ли и как получените данни за надграждане? Представяме погледа отвътре на няколко учители по природни науки.
Среден 3
Едва ли може да се нарече "успешно" полагането на изпит, на който средният бал на учениците е 7.20 точки, т.е. среден 3.10 - каквато е средната по оценка по химия, или на който средният бал е 9.11 точки, т.е. среден 3.40 - по физика. "Отсрамва" единствено биологията, където деветокласниците са постигнали средно 10.26 точки, съответстващи на оценка добър 3.90. За предмети, наученото по които не се проверява с национален тест от първи до десети, а често и до дванадесети клас, поради което никой няма стимул да полага усилия, резултатите са закономерни, смятат мнозина. Следва да отчитаме и че задачите в е-теста не са рутинни и са с голяма практическа насоченост - т.е. такива, с които те се срещат едва ли не за първи път. Само това обаче ли са причините?
"Разкажи урока!"
Въпреки стотиците иновативни училища и опитите системата да се разчупи, все още учителите масово изпитват учениците си, изисквайки от тях да разкажат урока или издиктуваното от тях в тетрадките им. "В България все още държим на знанията, а не на уменията. Учителите искат да им се възпроизведе урока. Но не може да очакваме по-добри резултати, без да правим емпирични изследвания, които да покажат връзката с реалния живот, без практически занимания и лабораторни упражнения", казва Евгений Лазаров, учител по природни науки в СУ "Христо Ботев" в Кубрат.
По думите му проблемите не са се случили за една година, а следва да се търсят доста назад във времето. "Още в 5. клас на децата им е трудно да схванат концепцията за видимите неща, какво остава за изграждането на телата и веществата вътре в нас. Когато учим за Слънцестоенето и движението на Земята около Слънцето, учениците не могат да си представят как се случва това. Пусках им видеа, показах им макет, накрая извиках няколко на дъската и с тях демонстрирахме нагледно. Това е елементарна концепция, към която обаче трябва да се подходи по подходящ начин", обяснява той. По думите му учениците имат нужния обем знания, но не могат да ги свържат с реалността като умения. И това няма как да е иначе, имайки предвид, че десетокласници, с които той скоро е разговарял, са споделили, че до тогава не са виждали дори микроскоп.
Лазаров споделя, че време за практически занимания има, както и че редица учителите го залагат в годишното си разпределение. Проблем обаче е, че няма материална база. "В някои училища имат по 2 лаборатории - по химия и по биология. От 5-ма учители само 2-ма могат да я ползват, останалите трябва да чакат своя ред", казва той. "Материалната база е критична на много места. Сега с изграждането на СТЕМ кабинети би следвало положението малко да се подобри, но колегите масово ги мързи - може да имат 3д принтер, но той стои в прах, защото те или не знаят как да го ползват, или не искат", признава той.
Според него и самите ученици са подходили малко несериозно към теста, тъй като от него "нищо не зависи. Лазаров обаче е на мнение, че обвиненията не бива да се насочват към тях, защото те са продукт на обществото и на системата, която търси само оценките. Слабото им място - критичното и аналитично мислене - за него може да подобри, ако има повече проектно-базирано обучение, акцент върху развиването на умения в клас и работата в екип.
Не познават строежа на атома, но учат за свойства на веществата
"По биология съдържанието е по-лесно и леко, но смятам, че българското обучение по химия има сериозни проблеми" казва Снежана Драшанска, учител по биология и химия в професионална гимназия по земеделие "Стефан Цанов" в Кнежа. По думите й начинът, по който се въвеждат понятията до 7 клас, не е добър - учениците например не познават строежа на атома, а учат за свойствата на химичните вещества, за валентност, трябва да решават изчислителни задачи и др. "Тези знания са им нахвърляни, без те реално да ги разбират. В 8 клас виждам, че те не възприемат науката, която не е видима за тях. Съдържанието не е добре структурирано, трябва повече практика и чак после да се минава към сложното знание", разсъждава тя.
Проблем според нея са и малкото часове по предмета. "В 8 клас имат 1 час химия седмично. До другата седмица те забравят всичко, демотивират се", казва тя. По думите й за успеят учениците да развият толкова сложната химическа грамотност, те трябва да бъдат вкарани в ангажираност и преживяване. Вариант е например поставянето на т.нар. "големи въпроси" - като например "полезни ли са електромобилите". Тогава те сами започват да търсят информация и се чувстват много доволни и мотивирани.
Нулева година
"В професионалните гимназии учениците учат физика в 8. клас, но в профилираните - не. За тях годината е нулева, това е проблем, защото всичко се забравя", коментира учителят по физика Николай Николов от столичното 119-то училище "Акад. М. Арнаудов". "Тестът, който имаха деветокласниците, изобщо не отразява разбиранията на децата. Какви резултати да очакваме в 9. клас по природни науки, след като в 8. клас те въобще не се преподават. Тогава учениците учат по 16 или 20 часа английски, който вече знаят, и малко български и математика. Така се къса връзката", смята и Василка Кочева, учител по физика от 51 СУ "Е. Багряна" в София. "В 7. клас тъкмо ги въвеждаме в биологията, физиката и химията и в 8. клас забравят всичко. В 9. клас трябва всичко да започне наново, децата се объркват", допълва тя.
По думите й с последната реформа материалът от 11 и 12 клас по физика е свален в по-долните класове, намален е броят на часовете по този предмет, а учебното съдържание е опростено, като са махнати определени подробности, които обаче са давали разбирането за материята. "Времето е малко, няма качество и на съдържанието, което да преподаваме", смята тя. Според нея е крайно наложително в 8. клас да се върне обучението по природни науки, или ако това не стане, в 7. клас да се запази "Човекът и природата", а в 9. и 10. клас да се въведат повече часове по тези предмети, защото 2.5 часа седмично в 9. клас и за трите предмета е крайно недостатъчно.
Друг проблем за физиката е, че в държавния стандарт за този предмет няма достатъчно време за проектни дейности. "В първия раздел за електрически ток например са заложени само 2 часа за "проекти и дискусии", това е недостатъчно, а на учениците много им харесва", казва Николов. Той често дава на своите ученици подобни проекти, като от тях се раждат чудесни, креативни идеи - като например въртележка от стар диск, за която е използвана стара лампа и проводници. Трудността на този предмет също оказва влияние. Физиката е свързана и с математиката, ако не разбираш математиката, ти е по-сложно и по физика", казва още Николов. Затова ключово за него е учениците да бъдат завладени за каузата на природните науки още в 7. клас.
(Почти) всичко зависи от учителите
"Доста колеги нехаят за развитието на уменията у учениците, вкл. меките и социално-емоционалните умения. Мислят, че те така или иначе ще ги развият в живота. Освен това се и страхуват да ги преподават - и на тях им е непознато, страх ги е да излязат от руслото. Учителят обаче трябва цял живот да се учи", смята Лазаров. Той дава пример с дежурен въпрос, който продължава да се задава от учителите: "Вие сега разбрахте ли урока?", на който обаче учениците отговарят също така с дежурното "Да, разбрахме го". Не може всички да са еднакви като роботи. Трябва да има индивидуален подход към всеки ученик. Обвиняваме телефоните за слабите оценки, но ако ангажираме учениците наистина, те сами ще се обърнат към нас", смята той.
Колегата му Снежана е на същото мнение. "Резултатите зависят в много голяма степен от методите на преподаване на учителите. Не става просто да застанеш отпред и да говориш - просто никой не чува. В нашето училище много променихме стила и методите с помощта на програмата на "Заедно в час". А това води и до промяна в мисленето на децата", убедена е тя, признавайки, че процесът се случва доста бавно. По думите й днешните деца трудно работят с диаграми, схеми и извличане на информация, но това може да се промени, ако те бъдат ангажирани, вкарани в мисловен процес чрез задачи с практическа насоченост и експерименти. "Учителите, които се мотивират доста трудно, се нуждаят от адекватно обучение. Самата аз, въпреки че имам 30 г. опит, бях вдъхновена от "Нов път в преподаването". А когато учениците направят нещо различно, те усещат удоволствие", казва тя.
Дигитален фалстарт
Първият национален тест по природни науки бе тест и на готовността на системата за организиране на различни изпитни формати изцяло на електронни устройства. В това отношение с основание може да се каже, че експериментът се провали. Вторият ден от изпита платформата зацикли, заради което близо 10 000 ученици се отказаха. За тях бе организирана нова дата - 24 октомври, на която се явиха 2700 ученици. Общо в изследването се включиха общо 48 941 ученици, но над 7000 така и не тестваха уменията си.
Учители и ученици свидетелстваха за бавно зареждане на платформите, дори в първия ден, когато бе изпробвана платформата SmartTest, за невъзможност за влизане в акаунтите на учителите-наблюдатели, за невъзможност за писане на български при някои от учениците, за проблеми със зареждането на въпросите и с двуфакторната оторизация, с на моменти недостъпни страници, като след възстановяването им учениците е трябвало да започнат от начало и т.н.
Анализ
"Подкрепям с две ръце подобни изследвания, които искат да измерят уменията. Те опитват да са нещо от типа PISА, макар че не се получава съвсем. Вместо да вземем и да изучим някоя добра практика и да я въведем от нулата, ние действаме на парче", казва Лазаров. "Нямам още точните резултати как се справили моите ученици. Убедена съм, че МОН ще ни ги предостави. Нужни са ни сериозни анализи къде се справят децата и къде не. Това е важно и за нас, и за тях", казва и Драшанска.
От МОН действително посочиха, че изготвят детайлен анализ на резултатите от изследването, до които всеки директор има достъп през системата НЕИСПУО, както и че предстои да запознаят с изводите, анализите и препоръките и училищата, за да могат да ги ползват в своята работа.
"Първоначалните данни показват, че голяма част от учениците се справят с нерутинни задачи и умеят да извличат информация от графични и таблични източници. Част от тях обаче срещат трудности при справяне с комбиниране и съпоставяне на информация от повече от един източник и не познават добре структурата на научен експеримент - например по химия необходимостта от използване на контролна проба. Затова в преподаването има необходимост да се набляга повече на четене с разбиране и задачи със свободен отговор, в които се изисква от учениците да обясняват и изразяват мнение за процеси, явления, казуси и проблеми. Също така има нужда и от повече експериментална работа в часовете по природни науки, както и да се заложи в по-голяма степен на проектно-базираното обучение", посочват от МОН.
Оттам допълват, че една от целите на изследването е била, установявайки пропуските на учениците, да се работи по-целенасочено за отстраняването им, като учителите получат подкрепа за по-различно преподаване и оценяване на такъв тип задачи. "Ще продължим да подпомагаме учителите да въвеждат повече практически задачи в обучението на учениците. Данните от измерването на умения ще позволи на МОН да разгърне в още по-голяма степен мерките за промяна на модела на преподаване, който да позволи на българските деца да постигнат по-добри резултати на предстоящото изследване PISA догодина, както и на последващите национално външно оценяване и държавен зрелостен изпит", казват от МОН.
