Просветното министерство наскоро публикува Национална карта на висшето образование у нас - тя показва кой регион от какви университети и кадри има нужда и дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов универистет, филиал или специалност. Документът събира както подкрепа, така и критики от различни ректори и работодатели, които виждат в него ограничаване на свободната конкуренция. Провокиран от изразените мнения, просветният министър проф. Николай Денков отговори чрез в-к "Сега" на опасенията и предложенията на бизнеса и университетските шефове.
"Всяка реформа се натъква на съпротива"
"Нормално е да има съпротива при провеждане на важни реформи. По подобен начин преди няколко години имаше съпротива от ректорите при въвеждането и популяризирането на рейтинговата система и при промените в приема и финансирането на висшето образование. Сега всички сме убедени, че това са много полезни стъпки или елементи от реформата. Така ще стане и с Картата на висшето образование", казва проф. Денков.
"Няма как да има пълна свобода"
"Целта на картата е да покаже реалните нужди от висше образование по региони и направления и съществуващите дисбаланси. Много ректори изразиха подкрепа за нейното въвеждане", казва министърът. По думите му напълно естествено е ректорите да искат пълна свобода. Но също така е естествено държавата да регулира огромната инвестиция от над 500 млн. лв. годишно бюджетни средства, за да гарантира тяхната ефективност. "Картата ще позволи да се насочат средствата за развитие на нови направления и филиали там, където има най-голяма необходимост, а не където е най-удобно на ректорите", казва той.
"Привличането на чуждестранни студенти е политика на държавата и те неслучайно са се увеличили около 2 пъти за последните 5 години. Дават се целеви стипендии за чужди граждани с българска народност. Ще се обсъди дали е необходимо да се разшири обхватът на стипендиите. Но картата по никакъв начин не ограничава възможностите за привличане на чуждестранни студенти. От нея става ясно, че висшите училища имат капацитет за двойно повече студенти, отколкото имат сега. Те могат да го запълнят със студенти от чужбина", подчертава просветният министър.
"Картата не пречи на здравословната конкуренция"
Министър Денков посочва, че на проведените срещи с работодателските организации и при публичното обсъждане представители на АИКБ и БСК ясно са подкрепили Картата и са подчертали, че общественият интерес надделява над интереса на няколко частни висши училища. "Идеята за напълно свободна конкуренция във висшето образование, в което държавата инвестира половин милиард лева годишно, е спорна. Държавата е задължена да наложи правила за осигуряване на достъп до качествено висше образование и максимална ефективност на вложените публични средства", е категоричното мнение на проф. Денков. По думите му, в същото време картата не пречи на здравословната конкуренция чрез откриване на нови професионални направления, специалности и филиали там, където е осигурено високо качество и има обществена необходимост.
С писмо до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 09.10.2020 г. МОН е възразило срещу решението на КЗК от 17.09.2020 г. (според което предвиденото в Закона за висшето образование създаване на Национална карта на висшето образование ограничава конкуренцията - бел.ред.) Според министерството разглежданите норми от Закона за висшето образование са извън обхвата на Закона за защита на конкуренцията и съответно извън правомощията на КЗК. "МОН смята за погрешен извода на КЗК, че висшите училища извършват стопанска дейност, която се подчинява на правилата на свободната стопанска инициатива. КЗК не отчита факта, че откриването, преобразуването и закриването на висши училища е предмет на държавна политика и със закон е предоставено в правомощията на Народното събрание. Висшите училища не са свободно функциониращи стопански субекти, а образованието, което те предоставят, е конституционно право и задължение на гражданите, а не стока или пазарна услуга", се казва в писмото на МОН до КЗК.
В заключение министър Денков заявява, че предложената карта е важна стъпка в реформата на висшето образование и има препоръчителен характер. Тя допълва другите налични инструменти (прием, финансиране за качество, рейтингова система) и бързо ще се превърне в един от основните инструменти зя подобряване на висшето образование в страната.
