България не е въвела напълно използването на устройства в образованието, но вече се притеснява от залитане в тази посока. Просветното министерство обмисля идеята за въвеждане на рамкови изисквания докъде може да достигне навлизането на устройствата като част от учебния процес. Това съобщи на редовния блиц контрол в ресорната комисия в парламента просветният министър Галин Цоков. Цоков отговаря час и половина на въпроси по актуални проблеми в образованието.
Темата за дигиталните отшелници бе повдигната от бившия просветен министър и настоящ председател на просветната комисия Красимир Вълчев от ГЕРБ. Повод за питането стана новината за намерението на Швеция да направи обратен завой и да върне печатните книги и писането на ръка като алтернативна на масовото използване на устройства. Правителството в Швеция възнамерява да отмени взето решение за задължително използване на устройства в предучилищното образование и даже смята да отиде още по-далеч, като прекрати дигиталното обучение под 6-годишна възраст. Решенията са продиктувани от опасения, че цифровите инструменти по-скоро влошават, отколкото подобряват резултатите на учениците. Швеция отчете спад в резултатите си по четене между 2016 и 2021 г., макар че една от причините може да е и пандемията.
Притеснения от бързото въвеждане на цифрови устройства изразява и ЮНЕСКО, и агенцията на ООН за образование и култура. “С навлизането на изкуствения интелект на обществата ще са им необходими създатели, а не ползватели. Дали с устройствата не създаваме ползватели, трябва ни друго - хора с идеи”, попита Вълчев. В свой пост във "Фейсбук" Вълчев доразви аргументите си, като изрази лично мнение, че ползването на устройства трябва да бъде изцяло забранено в предучилищна възраст. "Трябва изцяло да ограничим взаимодействието с екрани на децата в предучилищна възраст, а в първите години на училищното образование то да е минимално. Това важи и за родителите. Няма риск децата да изостанат с развитието на дигитални умения, ако ги ограничим. Има опасност, ако прекалено много ги оставяме пред екраните, да изостанат с формирането на всички останали умения", коментира Вълчев.
"Днешното поколение деца по-трудно се концентрира и причините за това са в екраните и информационната среда. Много експерти по образованието са на мнение, че способността за концентрация е умението на 21-ви век. Оттам страдат креативността, абстрактната и функционалната интелигентност. Екраните имат доказано негативно въздействие и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите. Налице е и ефект на пристрастяване.", коментира още Вълчев. “Трябва да помислим дали да не въведен рамкови изисквания за степента на използване на устройства в закона за предучилищното и училищното образование, ще сформираме работна група, която да обсъди темата”, каза в отговор просветният министър Цоков.
БЮДЖЕТ
Образованието ще сe бори да си върне позициите в проектобюджет 2024 и ще настоява да получи 4,5% от БВП за сектора, съобщи още Цоков. В бюджет 2023 делът на образованието бе намален от 4,4% на БВП за 2022 на 4,1% от БВП заради необходимостта да се свива дефицита - безпрецедентен спад за последните години, въпреки че номинално средствата нарастнаха заради по-високо БВП. По този повод се стигна и до косвен сблъсък с финансовия министър Асен Василев, който твърдеше, че образованието е получило толкова, колкото е поискало, но това не се оказа вярно.
За 2024 г. се очаква БВП да достигне 200 млрд. лв. Ако това е така и се отстоява 4,5% от БВП за образование, това означава системата да получи 1 млрд. лв. допълнително, коментира Красимир Вълчев. Тези пари трябва да се отстояват, защото отделните ресори ще са в тежка конкуренция заради наличието на планиран дефицит по бюджета, каза още Вълчев. "Имаме още два дни да работим по рамката. Предвидени са нови политики, ще искаме и ръстът на учителските заплати да бъде съобразен с прогноза за средната работна заплата за 2024, не само на базата на данни за 2024 г. Планираме брутната стартова заплата да бъде 2050 лв.", коментира просветният министър Цоков.
