Проект на изцяло нов закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите изготви министерството на образованието и науката. Целта му е да преодолее сегашните слабости и да регламентира трансфера на технологии и на иновационната дейност, но и като цяло да определи новата обща политика за развитие на научните изследвания, технологиите и иновациите в България, което е ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост, по който са планирани милиони за наука. 

През последните 20 г. нормативните уредби, свързани с научните изследвания, са постоянно променяни. Настоящият закон за насърчаване на научните изследвания е приет през 2003 г., а последната му актуализация е през 2018 г., като до момента е изменян 13 пъти. Всички тези частични редакции не са довели до разрешаване на проблемите и дефицитите се задълбочават - като неефективно публично финансиране за научноизследователската и развойната дейност, слабо използване на научните постижения в посока патентна дейност и комерсиализация на научните резултати, ниско ниво на коопериране между академичната общност и бизнеса, липса на регламентация и адекватни стимули за трансфера на знания и технологии, застаряване на учените и др. "Все още съществуват сериозни недостатъци по отношение на регулирането на процесите в системата и отношенията между различните участници в нея, което възпрепятства консолидирането на усилията в сектора и пълноценното използване на съществуващия капацитет съгласно основните национални и международни тенденции", пише в мотивите към новия закон.

Затова в него се урежда улеснен и значително по-ефективен път за пазарната реализация на научните изследвания и иновациите, което е и предпоставка за създаване на продукти, услуги и технологии с висока добавена стойност, казват от МОН. Оттам посочват, че той ще уреди инструментите за провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите в България и ще помогне за преодоляване на липсата на координация между отделните секторни политики.

Чрез новия закон за пръв път ще се регламентира работата на Националния иновационен фонд (към министерството на иновации и растежа) като инструмент за финансиране, като целта е той да се превърне в едно от ключовите звена за реализиране на иновационните политики в България. Макар да съществува от 2004 г., при фонда е установена липса на гъвкавост и адекватност на функциите и възможностите му да реагира на променящата се икономическа среда - главно заради липсата на устойчива законова рамка за съществуването и работата му. По подобие на фонд "Научни изследвания" и той ще финансира научни проекти, но докато първия ще финансира на конкурсен принцип фундаментални и приложни научни изследвания на висшите училища и научните организации, то Националният иновационен фонд ще финансира проектите за приложни изследвания и иновации на предприятия. Двата фонда ще работят в координация и ще изпълняват многогодишни оперативни програми.

Националния иновационен фонд ще се управлява от Изпълнителният съвет, председател на Изпълнителния съвет и управител. Изпълнителният съвет ще се състои от 11 членове с мандат от 3 г., от които трима представители на министерството на иновациите, трима представители на бизнеса, трима - на научните среди и двама - гражданска квота. Председателят на изпълнителния съвет ще се избира между неговите членове, а управителят ще избира чрез конкурс, проведен от изпълнителния съвет. Фондът ще може да предоставя средства и без конкурси, ако става дума за национални програми в областта на иновациите по решение на Министерския съвет, за проекти на български предприятия, получили оценка над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕС, иновационни проекти от стратегическо значение за страната и дейности по технологичен трансфер.

С новия закон се създава и Съвет по иновации като консултативен орган към министъра на образованието и науката и министъра на иновациите и растежа. Съветът ще осъществява връзка между научните изследвания и иновациите и ще подпомага съгласуването на националните политики в двете сфери. В него освен министрите на образованието и на иновациите ще се включват и 15 членове, от които 6 представители на висши училища и научни организации, 7 - на бизнеса и двама експерти по интелектуална собственост или с опит в осъществяването на технологичен трансфер. За разлика от другите два фонда членовете на Съвета няма да получават възнаграждение.