Близо 1/2 от училищата у нас са с концентрация на деца от уязвимите групи. Това са част от тревожните резултати от национално представително изследване за мащаба на образователната сегрегация в България, включващо и списък на конкретните сегрегирани институции по населени места. То бе представено на конференцията "Състояние на ромската образователна интеграция: от сегрегация към обучение в етнически смесена среда", организирана от център "Амалипе" на 4 и 5 юли в София.
Проучването показва, че в България функционират 930 общообразователни училища - начални, основни, обединени и средни, 150 професионални гимназии и 483 детски градини с концентрация на уязвими групи към учебната 2019/20 г. Т.е. в тези институции между 20 и 100% от родителите са с по-ниско от средно образование. Общообразователните училища у нас са около 2000, което означава, че в 1/2 от тях преобладават уязвимите деца. Професионалните гимназии пък са около 400 на брой, т.е. с концентрация на уязвими ученици са близо 40 на сто от тях.
120 от общообразователните училища (6%) и 77 (близо 20%) от професионалните гимназии с преобладаващо уязвими деца могат да бъдат определени като сегрегирани, защото се намират в областни и общински центрове с повече от едно училище, а процентът на родителите с ниско образование е между 60 и 100%, казват от "Амалипе". Други 65 общообразователни училища и 83 професионални гимназии са в процес на вторична сегрегация или под заплаха за сегрегация.
Изследването показва, че десегрегация в основните училища е необходима в 85 града - 25 областни града и 60 други. Те имат 723 училища, обучаващи предимно в основен етап на образованието. От тях - 185 са училища с концентрация на уязвими групи: 120 сегрегирани и 65 в риск от сегрегация. По отношение на средното образование, десегрегация е необходима в 84 населени места - 23 областни града и 61 други. От 650 училища обучаващи в гимназиален етап, 159 са с концентрация на уязвими групи: 81 сегрегирани и 78 в риск от сегрегация.
От "Амалипе" посочват, че в училищния закон има текстове, забраняващи образователната сегрегация в етнически смесените училища, но уредбата е недостатъчна и има нужда от развитие. По същия начин според тях следва да бъде доразвит и държавният образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Освен законовите мерки обаче ключов си остава въпросът с желанието на властите действително да работят за справяне с проблема.
Като полезна се оценява и националната програма за подпомагане на общините за образователна десегрегация. Т.г. бюджетът й е 500 хил. лв., колкото бе и м.г., като срокът за кандидатстване е 12 юли. Очаква се 20 общини да получат финансиране за дейности за образователната десегрегация - като например осигуряване на безплатен транспорт за деца, посещаващи сегрегирани школа с цел достъп до образование в несегрегирани училища, или на такива, живеещи в отдалечени райони, осигуряване на учебни пособия и материали за ученици до 7 клас, включени в процеса на образователна десегрегация и др.
Програмата обаче, към която няма огромен интерес, не се използва ефективно. От отчета на миналогодишната програма става ясно, че от заложени 20 общини, които е трябвало да бъдат подпомогнати финансово с цел образователна десегрегация, само 9 са се възползвали от програмата - това са общините Берковица, Ботевград, Бяла, Габрово, Девин, Дупница, Лозница, Самоков и Твърдица. При заложен брой от 1500 деца и ученици, на които да бъде осигурен безплатен транспорт, реално без пари са пътували едва 468. Само 1080 деца, включени в образователна десегрегация, са получили материали, пособия и таблети за дистанционно обучение, при заложена цел по програмата 1500 деца. Доста малко са и включените родители в дейности по десегрегация - едва 457 от планирани 2000.
Бич
Училищната сегрегация е един от най-тежките проблеми, препятстващи достъпа на ромите до качествено образование. Според проучване EU MIDIS II (Второ проучване на малцинствата и дискриминацията в ЕС), реализирано от през 2016 г., образователна сегрегация има във всяка една от изследваните държави. България е с най-голям дял роми, обучавани в паралелки само с ромски ученици - 27%, докато други 33% посещават предимно ромски паралелки. Това е сериозно влошаване в границите с първото проучване EU MIDIS I. От друга страна Испания е страната с най-малък дял роми, обучавани в паралелки само с ромски ученици - 3% според проучване на EU MIDIS II.
Бъдещите учители - на стаж в "трудни" училища
По време на следването си всеки бъдещ учител да изкара стаж в "трудно" училище - да работи с деца от семейства без отношение към образованието или да преподава на ученици със специални потребности. Студентите да придобиват такъв опит отделно от стажа си в базовите училища, които по принцип са най-добрите в системата. Тази препоръка отправи просветният министър акад. Николай Денков по време на конференцията. Незадължителният й характер обаче едва ли може да допринесе за разрешаване на проблема - надали това ще мотивира бъдещите учители да ходят на стаж в школа с концентрация на уязвими деца.
Според акад. Денков трябва да се работи за повишаване на качеството на образованието във всички училища, като се започне с ранното детско развитие - още от яслите и детските градини да се осигури грижа за всяко дете, независимо какъв е социалният му статус. "Тук влизат не само безплатните ясли и градини, но и безплатните учебници, храна за децата, общежития, както и безплатните електронни ресурси и достъпът до тях", посочи той и припомни, че тази есен ще заработи облакът с електронни ресурси на МОН, който трябва да предостави онлайн обучителни материали на всички - с видео съдържание, тестове, забавни игри, възможност за обмяна на опит и между учениците, и между учителите. Точно е-ресурсите обаче са недостъпни за голяма част от децата в риск, които не разполагат с лаптопи вкъщи и трудно намират кой да им помогне как да ги използват.
Програма "Заедно в изкуствата и спорта" ще повиши интереса към училището сред децата, които сега трудно влизат в час, очаква още министърът. Предстои към извънкласните занимания по спорт и изкуства да бъдат добавени такива по наука и технологии, които да се провеждат във вече създадените STEM кабинети. Акад. Денков се надява те да привлекат още повече ученици със специфични интереси, като постепенно да се загуби границата между елитните и "трудните" училища.
