В университетите продължава да има огромни неравенства по отношение на заплатите на академичния състав. Това показват данни на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ, представени преди дни на четвъртия им форум, посветен на висшето образование и науката.
Оттам са направили анализ за средната брутна работна заплата в университетите въз основа на началните основни заплати. Към края на 2023 г. най-високата средна брутна заплата е в Медицинския университет-София - 4188 лв., което е 2.5 пъти по-високо от най-ниските в бранша. Те са във Висше строително училище, Висше транспортно училище и Минно-геоложкия университет - съответно 1720 лв., 1729 лв. и 1740 лв.
В края на 2023 г. 10 държавни университета са отчели средна брутна заплата под средната за страната, т.е. под 2013 лв., отчитат от синдиката.
Работните заплати за академичния състав са в зависимост от заплата за най-ниската академична длъжност асистент. Тя се определя с правителствено постановление, като в момента е 2100 лв. за всички държавни висши училища (към края на 2023 г. бе 1810 лв.). Университетите доста почакаха за това увеличение и го получиха едва след заплахата от протести в средата на май, когато служебният кабинет отпусна планираните за целта 39 млн. лв. Тогава изненадващо се намериха и още близо 41 млн. лв., от които 26 млн. лв. за увеличение на заплатите на администрацията в университетите, 5.8 млн. лв. - за диспропорциите, които се получават при определянето на заплатите за някои категории от персонала и 7.5 млн. лв. - за стипендии на докторанти.
С промени в закона за висше образование обаче, приети малко преди края на последния кабинет, бе регламентирано заплатите в университетите да се обвържат със средните за страната, което означава, че възнаграждението за асистент трябва да скочи до 2516 лв. За това увеличение, както и за скока на заплатите за останалите академични длъжности, пари в бюджета за т.г. не са предвидени, а за целта са нужни близо 184 млн. лв. (по данни на МС).
Преди изборите партиите доста ухажваха ректори и синдикати, като от ВОН сключиха споразумения с ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане, ИТН и др., в които политиците обещаха да работят за осигуряване на нужните допълнителни средства за изпълнение на последните законови промени. Според тях асистентската заплата трябва да стане 2516 лв. от 1 април т.г., средствата за висше образование да са в размер не по-малко от 0.9% от прогнозния БВП, средната заплата на академичния състав да достигне нивото от 180% от средната заплата за страната и др.
Предвид усложнената политическа обстановка в страната, от синдиката отчитат "забавяне на срока и несигурност при осигуряването на всички финансови средства, необходими за изпълнение на законовите норми". Заради това, в отворено писмо до премиера и други институции оттам предлагат осигуряването на нужните средства да е на два етапа: с първо правителствено постановление за държавните висши училища и с второ постановление - за научните организации, във възможно най-кратък срок.
Оттам настояват за изпълнение на всички поети ангажименти, за участие в работната група при МОН за подготовка на проектобюджета за 2025 г. при спазване на изискването за 0,9% от БПВ за висше образование, както и за актуализиране на коефициентите в професионалните направления, които са в много широки граници между различните направления. Сред исканията са още увеличение на средствата, които се дават според качеството на обучението, с поне 20%, осигуряване на поне 10% от средствата за издръжка на обучението за присъщата на висшето училище научна и творческа дейност, които са заложени в закона, но години наред не се дават, осигуряване на средства за стипендии на студенти в размер на 125% от минималната заплата.
Големи и малки
Според броя на студентите в държавна поръчка от ВОН към КНСБ са обособили университетите в шест групи. В първата група са трите най-големи висши училища с над 10 000 обучаващи - Софийският университет с 18 822 студенти, Пловдивският университет - 12 943 и ТУ-София - 11 181 обучаващи, които са и изследователски висши училища. Във втората група с между 5000 и 10 000 обучаващи са 6 университета - УНСС (9712), Великотърновският университет (6429), ЮЗУ - Благоевград (6416), Русенски университет (6310), МУ-София (5574) и Тракийски университет-Стара Загора (5301). С между 2000 и 5000 студенти са 9 държавни висши училища - Шуменски университет, ТУ-Варна, Икономически университет-Варна, МУ-Варна, УАСГ, МУ-Пловдив, НСА, ТУ-Габрово и университет "А. Златаров" - Бургас. От 1000 до 2000 студенти имат 7 университета -Стопанска академия в Свищов, Университет по хранителни технологии, МУ-Плевен, ХТМУ, Лесотехнически университет, Унибит и Аграрен университет-Пловдив. В петата група попадат 4 "микро" висши училища с около 1000 учащи, като Минно-геоложки университет, Висше училище по телекомуникации и пощи, Висше транспортно училище и Висше строително училище с едва 370 студенти. В шестата група са 4-те академии по изкуства - Национална художествена академия (1001), НАТФИЗ (793), Национална музикална академия (722) и Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (709).
Общият средно приравнен брой учащи в държавна поръчка за 2023/24 г. е 134 531 и за 5-годишен период намалява с 26 588 студенти, сочат данните на ВОН. Общо работещите в държавните висши училища към декември 2023 г. са 21 095, а преди 5 г. са били 22 826, т.е. сега са с 1731 по-малко предимно в групата на академичния състав.
