От 4 февруари в класните стаи да се върнат учениците от 7-ми, 8-ми и 12-ти клас в рамките на две седмици, след тях, пак за 2 седмици - 5-ти, 10-ти и 11-ти клас, а накрая - 6-ти и 9-ти клас за същия период. Това е решил Отрасловият съвет в системата на средното образование на днешното си заседание, на което са обсъдени възможностите за възстановяване на учебните занятия от другата седмица. Новината съобщи във фейсбук председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище Диян Стаматов. Окончателното решение е на здравния министър.
От съобщението на Диян Стаматов става ясно, че дейностите в сферата на образованието и спорта ще бъдат възстановени приоритетно. Решението за възстановяване на присъственото обучение на класовете ще бъде взето от здравните експерти. Позицията на Сдружението за автономност при взимане на решенията да връщане в училище от страна на директорите не е била приета, посочва още той. От МОН обаче реагираха, че позицията на СРСНПБ за взимане на автономни решения е била подкрепена по принцип, но възможността за реализирането й зависи от решение на министъра на здравеопазването, а не на МОН или на Отрасловия съвет.
По-рано, в друг свой пост, Стаматов посочи, че директорите на училища настояват за автономност при вземането на решения за връщане на учениците в училище и редуването им в клас. Той обясни, че решението за възстановяване на присъственото обучение на отделни класове трябва "да бъде взето от здравните експерти, изключително ВНИМАТЕЛНО и ПРЕДПАЗЛИВО". Различните училища обаче според него позволяват различен подход за връщане на класове за две/три седмици, при спазване на дистанция и редуване на класовете, като следва да бъде посочен процент на максимално присъствие на учениците в училище - 30 или 40% (освен начален етап, който си е в присъствено обучение от 4-ти януари).
"Добре е да се разреши автономия за решаване кои класове и какво редуване да бъде приложено, съобразно спецификата на училището", казва Стаматов, изброявайки различните варианти, които могат да се изберат в зависимост от спецификата на самото училище. За учениците от 1-ви до 4-ти клас нещата са ясни - за тях обучението е присъствено. В големите училища според него първо в клас могат да се върнат завършващите етап - 7-и и 12-и клас, в основните училища - 5-и и 7-и клас, а в училищата с малък брой ученици - биха могли да се върнат всички. "В училищата на една смяна за кратко време може да се премине на две смени и това да позволи присъствено обучение за повече класове и спазване на отдалеченост", предлага още той. С училищата с уязвими групи следва да се действа изключително внимателно според сградата, в професионалните гимназии в училище биха могли да се върнат учениците от 12-и клас и тези от различни класове, имащи практики, а в обединените и средищните училища - също да се подходи изключително внимателно заради смесването на учениците от различни селища. Всички ученици (5-12 клас) в присъствено следва да са с маски в училище, смятат още директорите.
От коментарите под поста става ясно, че и позицията на директорите, също както самото връщане на трите класа от 4-ти февруари, се възприема противоречиво. "В селските училища с по една паралелка 5-7 клас е редно всички да са присъствено на училище. Това са около 60 деца", коментира читател. "В селските училища, същите тези, които цитирате, са в една сборна група в целодневна организация, тъй, че 30 ученици в една група, не е малък риск!?! По-голяма част са пътуващи с общ автобус и правят контакт още в 7. 00 ч. Така, че риск има навсякъде!", опонира друг.
Трети смята, че честата смяна на режими на учене няма да се отрази добре на децата, тъй като превключването към една форма отнема поне една седмица."Децата не са картофи, които да местиш насам-натам според личната угода на учители и директори!", пише той. Учител пък припомня, че автономията я е имало и преди официалното затваряне на училищата, а някои директори не са посмели да минат на дистанционно обучение сами, тъй като натискът върху тях от родителски колективи е много силен.
Синдикатите също имат свое мнение. Преседателят на Синдиката на българските учители Янка Такева например коментира пред БНТ, че смята да направи предложение до МОН децата от 5-и и 6-и клас да влязат в клас поне за две седмици. От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" излязоха със своя позиция, в която коментират някои от вариантите за минаване към присъствено обучение. "Завръщането на учениците след 4 февруари ще става по формулата 7 от 12 или до 70% в училище - решение на националния щаб и МЗ. Това безспорно ще доведе до огромни трудности в организацията на училищата, защото много учители преподават едновременно, както в класовете, в училище, така и в класовете в електронен режим", казва председателят на профсъюза д-р Юлиян Петров.
По думите му разделянето на класовете е добра практика в Австрия, Дания и много други, където в училищата има назначени двойно повече учители, в сравнение с България, подпомагащи учебния процес. Там втори учител преподава на учениците, които са в къщи (макар че момента австрийските училища са напълно затворени). В българските училища обаче, "класните стаи, които разполагат с камери, за да може един учител да осъществява паралелно редовно и синхронно дистанционно преподаване, са много под 50%. Тъй, че разделянето на класовете е възможно хубаво педагогическо решение, но приложимо в не повече от 20% от съществуващите класни стаи", казва той.
ИЗПИТИ
Директорите се обявяват "за" националните външни оценявания в края на 4-ти и 10-ти клас. Според тях провеждането им би дало информация за нивото на учебните програми и планове, дори точно сега в обучение, проведено в електронна среда. "Дори и да не е задължително за всички ученици, резултатите му биха били добре за системата ни, за образованието", смятат те. Според синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обаче външните оценявания в 4-ти и 10-ти клас трябва да отпаднат незабавно за тази година, а изпитът след 4-и клас - "завинаги".
Позицията на МОН засега е категорична, че тестовете трябва да се проведат, въпреки препоръката на Омбудсмана те да отпаднат. От ведомството на Красимир Вълчев смятат, че то е полезно, за да проследи степента на усвоения материал от учениците и придобитите от тях знания и умения, както и да се видят евентуалните им пропуски. Преди дни зам.-министърът на образованието Таня Михайлова заяви пред Би Ти Ви, че въпросните изпити не трябва да се разглеждат като матури, защото това са рутинни тестове. "Все едно да отпаднат класните работи или писмените изпитвания. Това е изпит, който дава информация за ученика, какво е постигнал. На този етап такова решение не се налага, но при нужда ще се предприеме стъпка към съответната законова промяна", каза Михайлова.
