Френският президент Еманюел Макрон назначи Мишел Барние, бивш европейски комисар, за министър-председател. Това става близо два месеца след предсрочните избори във Франция, които завършиха с политическа безизходица, предава Би Би Си. 

Във Франция президентът назначава министър-председателя, чиято кандидатура може да бъде отхвърлена впоследствие от парламента.

През тези 60 дни продължи да действа старият кабинет начело с Габриел Атал, който като политик продължава да се ползва от високо обществено доверие - но без парламентарна подкрепа. След изборите през юли лявата коалиция се очерта като най-голямата политическа сила във Франция, но с недостатъчно места за общо мнозинство. Центристката фракция на Макрон и крайната десница съставляват другите две големи групи в Националното събрание.

Консервативният бивш министър Ксавие Бертран и бившият премиер социалист Бернар Казньов бяха считани за първоначални фаворити за поста министър-председател. Но и двете фигури отпаднаха, тъй като математиката на новия френски парламент се изправи срещу тях.

73-годишният Барние е бивш френски еврокомисар и главен преговарящ на Европейският съюз за Брекзит. Той водеше преговорите с правителството на Обединеното кралство между 2016 и 2019 г. Ветеран от консервативната партия „Републиканците“, той има дълга политическа кариера и е заемал различни висши постове както във Франция, така и в ЕС. Сега той ще трябва да състави правителство, което да оцелее в Националното събрание, разделено на три големи политически блока, като нито един от тях не е в състояние да формира ясно мнозинство.

Мишел Барние ще бъде най-възрастният министър-председател на Франция от 1958 г. Той ще наследи Габриел Атал, най-младия министър-председател на Франция в историята, когото президентът Макрон за първи път назначи за министър-председател в началото на 2024 г. и който остана на поста като служебен министър от юли.

Кандидатурата на Барние според изборните резултати е парадоксал. Неговата партия "Републиканци" набра най-малко гласове. 

Първото място бе за Нов народен фронт, който предложи свой премиер, но Макрон го отхвърли. 

Затова един от лидерите на "Фронта" Жан-Люк Меланшон заяви, че кандидатурата на Барние представлява "кражба на изборите". И все пак защо Макрон го предпочете? Защото са му нужни гласовете на републиканците, за да направи с тях мнозинство и умерените части на "Фронта" без Меланшон и радикалите. Както и без обединението на Льо Пен. 

Но дали такава коалиция миш-маш зад премиер, загубил изборите, ще издържи?