Руското Министерство на отбраната публикува разсекретени материали по случай 75-годишнината от освобождението на Варшава от силите на Нацистка Германия, предава РИА Новости, цитирана от Агенция Фокус.
Руската медия твърди, че новият исторически раздел, който е бил разсекретен, се основава на уникални документи от фондовете на Централния архив на военния отдел. По-конкретно, той съдържа селекция от Варшавското въстание през септември 1944 г.
"За мощната германска отбрана, която Червената армия проби по време на освобождението на Варшава, говорят кадрите от фотоалбума на оперативното ръководство на 1-ви Белоруски фронт. Албумът съдържа уникални фотографии на пробива на отбраната, последствията от нападението и артилерийската подготовка", съобщават от Министерството на отбраната.
Разделът съдържа и документи за нацистките жестокости в Полша, но и за подривните дейности на части от полската съпротива (в частност на „Армия Крайова“) в тила на Червената армия в Полша, Беларус и Литва през 1944-1945 г.
Министерството на отбраната отбелязва, че публикацията е насочена към защитата на историческата истина, противодействието на фалшификациите на историята и опитите за ревизия на резултатите от Втората световна война.
Според разсекретените документи, най-малко 500 британци и американци са убити в лагера на смъртта в Треблинка, Полша по време на Втората световна война.
„След мисия до лагера на смъртта в Треблинка, който е създаден през юли 1942 г. между Варшава и Белосток, кореспондентът на армейския вестник „За родината“ съобщава на началника на политическия отдел на 70-та армия, че заедно с евреи, цигани, поляци и други, в газовитете камери са убити поне 500 британци и американци“, се казва в документа.
Документите също така сочат, че нацистките войски, отстъпвайки от Варшава през януари 1945 г., напълно унищожават няколко квартала на града, включително обекти от полското културно наследство.
"Варшава е разрушена. На улиците не е открита нито една непокътната къща, цели квартали са превърнати в руини. Няма нито един паметник. Културните ценности на града са унищожени и разграбени. Почти във всеки двор има гробове, труповете на измъчени поляци са разпръснати по улиците", се казва в отчет пред Главната политическа дирекция на Съветската армия и флот. В него се споменава и за масови гробове в региона, в които са били заровени повече от 120 хил. поляци, убити от германците.
Съветските войски заемат Варшава по време на настъпателната операция „Висла-Одер“ на 17 януари 1945 г. Това позволява на Червената армия значително да напредне към германската граница и изиграва важна роля в следвоенните отношения на СССР с Полша. След прогонването на германците огромна част от полската столица е в руини. Общо 84% от всички жилищни сгради са разрушени, материалните загуби са оценени на 2,5 млрд. долара.
Според военните историци около 200 хил. съветски войници загиват в битките около Варшава. В памет на загиналите войници е създадено най-голямото военно гробище-мавзолей в столицата на Полша, където са погребани около 22 хил. войници от 1-ви Белоруски фронт на Червената армия. През 1950 г., на петата годишнина от капитулацията на Германия, е открит и мемориал.
От полското външно министерство, в деня на 75-годишнината от освобождаването на Варшава от нацистка окупация през Втората световна война, изразиха уважение към жертвите, които Червената армия е дала в борбата с нацизма, но подчертаха, че тя „не е донесла свобода на поляците“, съобщават руските агенции.
„Ние уважаваме пролятата кръв в борбата срещу нацизма, но през 1945 г. режимът на Сталин доведе до терор, престъпност и грабеж. Червената армия освободи Варшава от нацистка окупация, но не донесе свобода на поляците“, се казва в съобщение на полското външно министерство в социалната мрежа „Туитър“.
17 януари се счита за деня на освобождението на Варшава от силите на Вермахта. Полската столица е освободена от съветските войски в резултат на Варшавско-Познанската настъпателна операция (14-17 януари 1945 г.).
Варшава обаче официално няма да отбележи 75-годишнината от освобождението от нацистките сили. Според представител на пресслужбата на града, „17 януари не е официално чествана дата във Варшава от много години“.
Напрежението с исторически привкус между Москва и Варшава тръгна през март м.г, когато Полша не покани руския президент Владимир Путин на честването по случай 80-та годишнина от началото на най-големия конфликт в историята на човечеството - Втората световна война, която избухва на 1 септември 1939 г
Говорителят на полския президент Анджей Дуда - Блажей Спихалски, заяви тогава, че поканите са били изпратени, като е взет предвид съвременният, а не историческия контекст.
Руският държавен глава не е бил поканен, въпреки препоръките от полското външно министерство това да бъде направено. Такава препоръка е направил вече бившият заместник-външен министър Бартош Цихоцки, който от началото на март е полски посланик в Украйна.
Говорителят на президента Анджей Дуда обаче подчерта, че консултациите с министерството на външните работи са носили неофициален характер и президентската администрация не се е обръщала за препоръки към ведомството.
Дни по-късно Павел Муха, зам.-началник на кабинета на президента на Полша, опита да обясни защо Владимир Путин. Според думите на политика, на планираното за септември събитие са поканени само членовете на ЕС и Източното партньорство. Ето защо например, Варшава изпратила покана към лидера на Беларус Александър Лукашенко.
„Не вървим по исторически път, не каним всички държави, например, не поканихме Япония“, каза Муха по радио Zet.
В същото време полският представител подчерта, че Путин не е персона нон грата и може да посети страната.
Освен това, Муха постави под въпрос приноса на Съветския съюз за поражението на Третия райх.
„Първо, СССР, ако се придържате към историята, участва в събитията от 17 септември, и така започна Втората световна война. По-рано, на 23 август, имаше пакт Молотов-Рибентроп и се случиха различни други събития“, твърди той.
По-рано полското ръководство обяви събития по повод 80-годишнината от началото на Втората световна война под формата на среща на настоящите „съюзници и партньори“ на Варшава от ЕС и страните-членки на НАТО. Тогава решението да не се канят представители на Русия, шефът на президентския кабинет, Кшиштоф Щерски, обясни с нарушение на международното право през 1939 г.
През септември Европарламентът пък прие резолюция "За важността на съхраняването на историческата памет за бъдещето на Европа", в която се твърди, че Втората световна война са провокирали Германия и СССР, подписали пакта "Молотов-Рибентроп". Тогава Външното министерство на Русия рязко осъди "такъв подход към историческите данни"
"Опитите за изкривяване на историческата истина не престават. Към тях се включиха не само наследниците на нацистките съучастници, а сега това стигна и до някои доста уважавани международни институции и европейски структури", заяви Путин на 11 декември т.г. заседанието на организационния комитет "Победа".
Като пример той приведе точно неотдавнашната резолюция на Европейския парламент, която "постави на една и съща плоскост и нацистките агресори, и Съветския съюз. Едва ли не обвинявайки СССР, заедно с нацистка Германия, в разпалването на Втората световна война. Все едно са забравили кой нападна Полша на 1 септември 1939 г. и Съветския съюз на 22 юни 1941 г.", каза той.
"А тези, които опитват да спорят с такава, неосноваваща се на нищо реално безпардонна лъжа, предварително биват обвинени в информационна война против демократична Европа. Това е цитат", добави Путин.
Той подчерта, че Русия ще продължи да публикува архивни материали за войната, в частност за мъжеството на защитниците и безчинствата на нацистите. Путин се оплака, че опонентите все едно нищо не знаят - "или не могат да четат, или не могат да пишат".
